Черното копие и сянката на Властелина [bg]

- Да, мисля, че той ще пробва да ни подтикне да извършим нещо, което да каже повече от най-красноречивите ни думи – кимна хобитът.

- Може и така да е, а може и да не е! – измърмори Торин. – Едно подозрение влече след себе си друго. Този Олмер може да си въобрази каквото му скимне. Поне за собствената си сигурност той вече нещо е предприел. – Торин кимна, за да посочи бдителната стража около шатрата. – Обаче няма вечно да се крие зад гърбовете им.

- Ще се наложи да го оставим да изиграе следващия си ход! – отбеляза Дребосъка.

- Дано този ход не се окаже последен за нас, – мрачно забеляза Торин.

- Надявам се все пак да не е така – каза Фолко. -Но че няма да ни остави на мира – това е сигурно. Трябва някак да ни накара да действаме. Вярно, гривната ми здравата го наплаши. Помниш ли, той каза че тя би могла да отнесе половината лагер в небитието? Кой знае как ще започнат да се държат тези гривни, ако Олмер реши да ни отреже главите? Той чувства, че тези дрънкулки действат независимо от нас, и иска да разучи скритите им сили.

- Откъде си толкова сигурен в последното, което каза? – опря ръце в хълбоците си Торин. – Ами ако вече е проумял всичко за тях – от един поглед?

Фолко не оспори предположението, приятелите отново се впускаха в догадки и не бяха в състояние да потвърдят или да отхвърлят едно или друго решение.

- Нощес не бива да спим – мрачно измърмори Торин. – Поне един от нас трябва да остане на стража.

- Това само ще засили подозренията – започна Фолко, но джуджетата дружно се нахвърлиха върху него и той отстъпи.

Но не им се удаде да дремят дълго. Горе-долу половин час след като си легнаха, острият слух на Фолко дочу предпазливи стъпки. Някой крадешком се промъкваше право към огъня им. Хобитът побърза да разбута приятелите, които без да се надигат и продължавайки да лежат, извадиха оръжието.

В нощната мъгла слабо се обрисува фигура с широко наметало – само една. Като се вгледа до болка в очите Фолко позна в нея Отон.

- Знам, че не спите – прошепна им командирът, – и знам, че ме чувате, поне ти полуръсте. Олмер заповяда на Гърбавия утре да ви разделят. Господарят си тръгва призори и има намерение да вземе със себе си полуръста, а теб, Малко джудже, е наредено да те пратят с отряда, който тръгва да търси други прокудени джуджета, несретници като вас, които биха се съгласили да ни служат. За Торин е решено да бъде оставен в дружината ми. Вие трябва да тръгвате и то незабавно! Господарят не ви вярва ни най-малко! Той подозира измяна и глави ще летят от дръвника непременно... Или ще ви убие, или ще ви измъчи до смърт, или просто ще свали затварящите устните ви гривни, като ви отсече ръцете, след което ще може да изтръгне от вас всичко! Бягайте!