![Черното копие и сянката на Властелина [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/1/0/chernoto-kopie-i-syankata-na-vlastelina-bg-download.jpg)
Черното копие и сянката на Властелина [bg]
- Автор: Перумов Николай
- Серия: Пръстенът на Мрака #2
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Елф
- ISBN: 9548826151
- Переводчик: Петя Николова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Черното копие и сянката на Властелина [bg]». Краткое содержание книги:
Обръч той видя блестящ.
Много дни вървя Хурин мълчаливо
И, достигнал Менегрот,
Хвърли той в лицето на Тингол
На джуджетата творението:
Получи това като заплащане,
Че на жена ми и децата
Даде ти приют, спаси от плен -
Няма ги сега на сега.
На хората тръгнали на помощ,
Нарготронд оставили те бързо,
Това нещо Финронд остави,
Даден им бе дългът на Тингол“.
И не чувайки възражения,
Той, без сили да сдържи мъката си,
Избяга от залата на Елфите,
Хвърли се от канара в морето.
А Тингол, научил за това,
От смъртта му небе трогнат,
И Наугламир носи той
В косите точно като корона.
Силмарила реши той да постави
В обръча златен на Финрод,
На най-добрите майстори на джуджетата
Поръча той тази работа.
И умножи се стократно Красотата на Наугламир,
Нали в камъните му пламна
Чудесния Силмарил.
Но да дадат на Тингол обръча
Джуджетата не желаеха въобще.
„Кой си ти че да го имаш? -
Гневно питаха те. -
Този обръч нашите деди
Изковаха в тъмата на Нареог
За Финрод Фелагунд
В дните на Нарготронд.
На елф или човек
Той да принадлежи не може.
Това е вещна народа на джуджетата!
Да ни я дадеш си длъжен!“
Но, треперещ цял от ярост,
Пребледнял във миг от гняв,
Викна той: „Как посмяхте
Да кажете това на мен!
На Елутингол – Елф,
Крал на Белерианд,
Наблюдавал, как джуджетата
Родени бяха от камък!
Кои сте вие? Обикновена раса!
Аз съм Елф Първороден!...
Но на плочите на пода от джуджешка
Секира падна посечен,
И си отидоха джуджетата,
Взели със себе си колието,
Дориат бързаха да напуснат.
Нанесъл им оскърбление.
Вървяха те безспир
Ден и нощ към родни планини,
Но по пътя ги настигна
Мъстта за крал Тингол.
И в гъстата трева останаха,
От стрелите на елфи пронизани,
Трупове на джуджета, беше само
Наугламир взет от убитите.
На светлата елфска Кралица -
Мелиан, Тинголова вдовица -
В знак на великата си скръб
Наугламир бе даден скоро.
Но тя, стремейки се в Задморие,
Този мир бързаше да остави,
Даде го на Маблунг,
Да Нерен остави.
И никой за това не разбра,
Че от джуджетата избити -
Онез Тингол съсекли, -
Две не бяха те убити.
Как до планините стигнаха?
Ранени, без я знаят път...
Но за всичко, що бе, на джуджетата
Разказаха умирайки.
И в мъка и траур черен
Събирайки опълчение,
Наугримите от Ногрод
Подготвяха отмъщение.
Гелион през тъмна нощ
Преминаха през таен брод
И разбили отрядите на елфите,
Взеха залите на Менегрот.
Падна Маблунг Тежкоръки,
Без да даде Наугламир
Но в тежката битка джуджетата
Колието взеха с сила.
И тръгнаха от Дориат
По пътя на Даерон,
Но чакаше джуджетата засада
Там, при водите на Хелион.
Макар и да нападнаха внезапно
Елфите отряда в клисурата,
Усмихваше им се победата
Само в първата минута.
Щит до щит събрали, джуджетата
На Хирда със тежката стъпка
На елфите веригата разкъсаха скоро