Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Сянката на чинара [bg]
Сянката на чинара [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Сянката на чинара [bg]

Электронная книга - «Сянката на чинара [bg]». Краткое содержание книги:

Публикуван преди 25 години, „Време да убиваш“ е един от най-известните романи в съвременната американска литература. Сега, в „Сянката на чинара“, Джон Гришам отново ни води в съдебната зала на Клантън, щата Мисисипи. Джейк Бриганс пак е въвлечен в ожесточен процес, който ще накара жителите на окръг Форд да се изправят пред собствените си расови предразсъдъци. Сет Хъбард умира от рак. Той е бял, богат, самотен и не вярва на никого. Преди да се обеси на стария чинар близо до дома си, Сет написва собственоръчно последното си завещание. Лишава децата и внуците си от наследство, оставя почти всичко — всъщност повече от двайсет милиона — на чернокожата си прислужница и така създава съдебен конфликт, който може да бъде сравнен единствено с процеса за убийство, воден от Джейк преди три години. Защо? Каква мрачна тайна се крие зад това привидно ирационално решение?
1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 224
Перейти на страницу:

Въз основа на предварителните данни Уейд Лание беше оптимистично настроен. Той ядеше сандвич, разговаряше и пиеше диетична кока–кола със сламка. Копия на списъка със съдебните заседатели бяха пръснати върху заседателната маса. Всеки от адвокатите във фирмата на Съливан беше получил екземпляр и беше помолен да прегледа имената възможно най-бързо, макар че бяха претоварени с работа както обикновено и трудно си представяха как ще успеят да удължат дори с пет минути и бездруго тежкия си график.

На едната стена беше окачена голяма пътна карта на окръг Форд. Бивш полицай от Клантън на име Сони Нане вече забождаше кабарчета с номерца по улиците, на които живееха съдебните заседатели. Нане беше от Клантън, беше женен за жена от Карауей и твърдеше, че познава всички. Беше нает от Майрън Панки да приложи тези свои познания.

Към един и половина пристигнаха още четирима нови служители и получиха инструкции. Лание беше рязък, но точен. Искаше цветни снимки на всеки кандидат, на всеки квартал, на всяко превозно средство. Ако имаше стикери по броните на колите, трябваше да снимат и тях. Но при никакви обстоятелства не биваше да се излагат на опасността да ги хванат. Трябваше да се представят като хора, извършващи социологически проучвания, инкасатори, разносвачи на чекове от застрахователни компании, религиозни проповедници, обикалящи домовете, каквото и да е достоверно прикритие, само и само да разговарят със съседите и да научат, каквото успеят, без да пораждат подозрение. При никакви обстоятелства не биваше да влизат в пряк контакт с евентуалните съдебни заседатели. Трябваше да разберат къде работят тези хора, къде ходят на църква и къде учат децата им. Разполагаха само с основната информация за тях — име, възраст, пол, раса, адрес и избирателна секция — и нищо друго. Така че имаха да попълват доста празноти.

— Не бива да ви хващат — предупреди ги Лание. — Ако дейността ви предизвика подозрение, незабавно се омитайте. Ако някой започне да ви разпитва, дайте му измислено име и веднага се върнете тук. При най-малкото съмнение, че някой може да ви забележи, незабавно си тръгнете. Въпроси?

Нито един от четиримата не беше от окръг Форд, така че вероятността да бъдат забелязани клонеше към нула. Двама бяха бивши полицаи, двама бяха детективи на свободна практика — познаваха улицата.

— С колко време разполагаме? — попита единият.

— Процесът започва след две седмици. Идвайте във фирмата през ден и предавайте събраните сведения. Крайният срок е петък следващата седмица.

— Да тръгваме.

— И гледайте да не ви хванат.

Експертът консултант на Джейк беше и негова секретарка и стажантка. Тъй като съдия Атли управляваше наследството така, все едно вадеше парите от собствения си джоб, и дума не можеше да става за истински консултант. Порша щеше да отговаря за събирането на сведения, или по-точно за обобщаването им. В четири и половина в понеделник следобед тя, Джейк, Лушън и Хари Рекс се събраха в работна стая на втория етаж, до предишния й кабинет. Присъстваше и Ник Нортън, представлявал Марвис Ланг две години преди това.

Обсъдиха всичките деветдесет и седем имена.

36

Съдейки по вида и акцента им, Лони прецени, че са руснаци. След като ги наблюдава как един час се наливат с чиста водка, напълно се убеди. Груби, недодялани, шумни, направо си търсеха белята. Обикновено избираха нощ, когато работеше само един охранител. Собственикът на бара беше заплашил да сложи предупредителна табела за всички руснаци, но, разбира се, не го направи. Лони предполагаше, че мъжете са от екипажа на някой товарен кораб, който най-вероятно кара жито от Канада.

Потърси другия охранител у дома, но никой не вдигна. Собственикът също не беше там в момента, така че Лони отговаряше. Мъжете си поръчаха още водка. Лони се зачуди дали да не я разреди с вода, ама тези момчета веднага щяха да усетят. Когато единият плесна една от сервитьорките по хубавото дупе, събитията бързо излязоха от контрол. Единственият охранител, който никога не се бе плашил да прибягва към насилие, изръмжа нещо на провинилия се руснак, който в отговор му изръмжа на своя език и гневно се надигна. Замахна напосоки, не улучи, после замахна отново и този път улучи. От отсрещната страна на помещението банда патриотично настроени мотоциклетисти замериха руснаците с бирени бутилки. Всички се включиха в екшъна.

1 ... 152 153 154 155 156 157 158 159 160 ... 224
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)