Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Месечният й период започна тази сутрин и Джини беше спокойна, че поне не е бременна, което щеше твърде да усложни живота й. И все пак много й се искаше да има дете от Стоун и всеки път щом той я докоснеше, тя забравяше за страха от забременяване. Вероятно имаше късмет, че не е заченала, защото кой знае дали щеше да го види отново. На днешния ден преди три седмици тя бе напуснала Далас. Ако той се е върнал вкъщи и е разбрал истината, досега трябваше да пристигне в Колорадо Сити, ако, разбира се, е искал да я последва. Може би никога няма да дойде при нея. Тя си забрани да мисли за Стоун Чапман, тъй като това предизвикваше твърде много съмнения страхове и болка.
Джини притвори очи и в съзнанието й изникна кожената торба, върху която бе написано името на баща й. Би могла да използва тези пари, за да издири Мат или пък да плати на детектив, който да разкрие истината. Но уви беше попаднала в капан — не можеше да получи отговор, без да зададе въпроси, но не биваше да задава въпроси, за да не издаде истинската си самоличност.
Обеща си съвсем скоро да намери начин и да се добере до истината.
През целия ден в четвъртък Джини усещаше, че нещо става. Усмивката не слизаше от лицето на Франк Кинон, той непрекъснато се смееше, подсвиркваше си и тананикаше. Отби се в стаята й, за да си побъбрят. Впи в нея ненаситния си поглед и я покани на „специална вечеря“ за следващия ден вечерта.
Тя се разтревожи, тъй като се опасяваше, че той има намерение да й направи предложение за женитба. Ами какво ще прави тогава? Не би могла да се ожени за него само за да намери отговор на загадката. Ако той има сериозни намерения, ще й бъде доста трудно да се справи с него. Не очакваше, че той ще се влюби в нея. Ако само я желае, тогава все ще се оправи някак, но ако я обича — това вече ще й довлече неприятности. Ами ако й предложи да се оженят? Не, това е абсурдно. Той може да е убил баща й. „Стига, Джини, не мисли за такива ужасни неща. Имаш нужда от още време, за да разбереш истината, но Франк може и да не ти позволи да се добереш до ключа на загадката. По-добре да измислиш някакъв резервен вариант.“
Малко преди да си тръгне, Джини подреди писмата и отчетите в кабинета на Франк, докато той работеше в лабораторията. Точно тогава забеляза едно досие, върху което пишеше М. М. Хвърли един поглед в коридора и до ушите й достигна тананикането на Франк. Очевидно той все още имаше много работа.
Бързо, сграбчи досието и прочете двата документа, които бяха в него.
Вътре бяха записани същите цифри, които баща й бе отбелязал в писмото си: руда, съдържаща 80 до 90 процента чисто сребро. В документите не фигурираше нито името на Матю, нито местонахождението на находището, но тя бе убедена, че това е досието на баща й. Датата показваше, че данните са записани миналия юни. Оттогава бе изминала една година, а торбата със златото или среброто на баща й все още стоеше в трезора. Значи според правилата на Франк депозитът бе оставен преди по-малко от година. Последното писмо на баща й беше от месец юли 1866 година, веднага след смъртта на Клей и след като баща й бе тръгнал да търси инвеститори. Но дали тази задача изискваше толкова много време? И защо оттогава не й е писал? Освен ако се е страхувал да не би писмата му да попаднат в чужди ръце…
Джини дочу стъпките на Франк по коридора и за миг я обзе паника. Докато мислеше трескаво какво да направи, тя хвърли досието и още няколко документа на пода.
— О, Ана, колко си несръчна — промърмори тя на себе си и се наведе да ги събере.
— Какво става? — попита Франк, застанал на прага.
Джини вдигна поглед към него и горчиво се усмихна.
— Исках да взема досието на Мейпълс, но заедно с него издърпах и още едно. Опитвах се да ги подредя, без да сваля купа и изпуснах всичко на земята. Съжалявам, но мисля, че не съм ги повредила. Веднага ще оправя тази бъркотия. Върху два от документите няма имена и не знам къде да ги сложа.
Франк се приближи и коленичи до нея, за да й помогне. Взе двата листа и ги сложи в досието, отбелязано само с М. М. Изхили се и рече:
— Ето къде искам да инвестирам, но никой не знае къде се намира това находище. Може да е навсякъде в Роки Маунтинс или дори в някой друг щат.
— Какво искаш да кажеш, Франк? Защо са написани само инициалите?