Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Джини забеляза, че той често надига чашата с вино и таеше надежда, че алкохолът ще развърже злия му език.
— Хубаво е, че свързваш хората, които се нуждаят един от друг — хитро го предизвика тя. — Откривал ли си в някоя проба нещо, което е убягнало от окото на златотърсачите? Сигурна съм, че те биха ти платили доста за такава информация.
— Много рядко.
От тона му Джини долови, че той не казва истината.
— Вероятно някой ден ще намериш нещо специално и ще се прочуеш като един от хората, които са открили най-голямото находище в този щат.
— Ако това стане, предпочитам да участвам като инвеститор.
— Или собственик. Ако някой не разбира какво притежава и иска да ти го продаде, ти няма ли да го купиш? В крайна сметка човек натрупва състояние от невежеството и алчността на другите… О, Боже, какво говоря. Нямах предвид да измамиш някого. Исках да кажа, че ако… О, не знам как да ти го обясня.
Франк се разсмя.
— Няма нужда, Ана. Напълно те разбирам.
„Дано не съм събудила подозренията му“ — молеше се Джини.
— Радвам се, че е така, защото понякога простата истина е твърде грозна и жестока. Чух, че имало случаи на изкуствено подобряване на проба. Какво означава това?
— Това става, когато една мина е вече експлоатирана или пък нищо не струва и притежателят подхвърля на купувача фалшива проба. Това може да коства живота на измамника — или го линчуват, или го убиват.
Ужасена, тя промърмори:
— Сигурно, освен ако не успее да избяга, преди да разкрият измамата. А купувачът не носи ли предварително пробата на такива като теб, които се занимават с пречистване?
— Много рядко. Алчността, Ана, ненаситната жажда да откриеш нещо голямо кара хората да постъпват глупаво. Мислят си, че са сключили кой знае каква сделка, а всъщност остават излъгани.
— В такъв случай те си го заслужават, нали?
— Да, така е. Не си ми казала, защо дойде тук, в Колорадо.
Джини беше подготвена за този въпрос.
— Не бих искала да ти го казвам, Франк, но ти трябва да знаеш истината. — С престорена неохота тя разказа измислената история, която Хати и другите вече знаеха. — Има и още нещо. Имам ти доверие и затова ще бъда откровена с теб. А и един ден някой може да пристигне тук, да ме разобличи и да ми навлече неприятности. — Тя забеляза, че успя да възбуди любопитството му. — Родителите ми са мъртви и през войната загубих всичко. Но баща ми, Чарлз Ейвъри, бе свързан с ку-клукс-клан. Трябваше да се махна от Юга, преди да ме обвинят и арестуват за съучастничество в неговите дела. Нямам нищо общо с това, Франк, но се съмнявам, че ще успея да убедя властите. Реших, че в Колорадо ще бъда в безопасност и ще мога да започна отначало. Не е ли непочтено от моя страна, че чак сега ти го казвам? Сигурно много съм те разочаровала.
— Съвсем не. Сигурно си се чувствала ужасно. Радвам се, че си дошла тук. Не се тревожи. Тук никой няма да ти навреди.
Джини разбра, че той бе паднал в капана й.
— Благодаря ти, Франк. Късно е вече, трябва да се прибирам.
— Ще бъдеш ли на работа в понеделник в осем?
— Да, обещавам. Няма да съжаляваш, че си ме наел.
— О, убеден съм в това.
Щом стигнаха до пансиона, Джини му пожела „лека нощ“ и му позволи да я целуне по бузата. Сетне влезе в стаята, като тревожно си мислеше какво ли предизвикателство ще й донесе утрешният ден. Съзнаваше, че май прекалено рано започна тази игра, но връщане назад нямаше. „Стоун, любов моя, къде си? Имам нужда от теб.“
СЕДЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
След като поговори с няколко клиенти, които бяха дошли по работа, Франк пусна Джини в банката и заключи вратата след нея. Усмихна се и я попита дали е готова да започне работа.
— Малко съм притеснена, но иначе съм в отлична форма — рече тя и с усилие отвърна на усмивката му. Предоставяше й се идеалната възможност да намери отговор на въпросите, които я измъчваха и да спечели доверието на Франк. Така че трябваше да бъде винаги нащрек. Не биваше нито за миг да се разсейва или да проявява небрежност. Поне така я бе учил „Стив Кар“. Тя бързо пропъди от съзнанието си мисълта за своя любим и се е поогледа наоколо.
Четирима чиновници стояха зад един дълъг тезгях и се приготвяха след двадесет минути да започнат работа. Франк й прошепна да обърне внимание на панталоните им — джобовете им бяха зашити или въобще липсваха. Това ги предпазваше от изкушението да откраднат по някоя монета или някое късче от скъпоценния метал. Подът и тезгяхът бяха дървени, излъскани и лакирани, но, както отново й прошепна Франк, в просторната стая нямаше нито столове, нито място за сядане, за да не би клиентите да стоят по-дълго време, отколкото е необходимо. Тя щяла да разбере защо веднага щом банката се напълни с хора и вътре стане достатъчно шумно.