Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
И двамата чувстваха напрежението у другия. И двамата искаха да се прегърнат, но чакаха първо другият да го стори.
— Не съм решил още. Ти постъпи жестоко с мен и семейството ми, Джини, но аз разбирам мотивите ти. Искам да ти благодаря, че даде на татко макар и малка част от Джоана и че все пак сложи навреме край на измамата. — Забеляза в погледа й изненада и облекчение, но после тъга замъгли красивите й очи.
— Това ли е всичко, заради което дойде тук? Да ми кажеш, че няма да търсиш отмъщение?
— Не, исках да ти кажа и още нещо, радвам се, че не си Джоана.
Той замълча и тя се опита да го предизвика:
— Защо?
— Защото двамата с Джоана, както вече си разбрала, сме кръвно свързани. Почувствах се ужасно, когато разбрах, че съм се любил със сестра си и знаех, че дори и да не искам отново ще я нараня.
„Бъди смела, Джини, иначе никога няма да узнаеш истината, каквато и да е тя.“
— Защо ми наговори онези груби, жестоки думи в ранчото, само за да ме обезсърчиш или защото те бяха самата истина? Защо се опитваше да сложиш край на връзката ни? Защото си мислил, че е грях да си влюбен в сестра си или защото наистина не се интересуваш от мен? Само плътско желание ли изпитваше към мен, Стоун? Нищо повече? И сега ли искаш да ме изоставиш, след като вече знаеш, че не съм Джоана, нито Ана Ейвъри? Нима моите лъжи унищожиха цялото ти уважение и привързаност към мен? Нима няма шанс, нито искрица надежда да изградим общо бъдеще?
Стоун гледаше дъщерята на човека, който бе убил най-добрия му приятел, човека, когото той се бе заклел да убие. Това беше най-важната му задача, за която тя може и да знае, а може и да не знае. Но тъкмо от тази задача зависеше дали ще имат „шанса“, за който тя говореше. В писмото си Клей му обясняваше, че Мат се държи странно. „Мисля, че не мога да му имам повече доверие — пишеше Клей. — Все отлага да подадем молба за тази земя. Казва, че трябва да запазим находището в тайна. Претърпях няколко злополуки, а само Мат беше с мен. Той ми е приятел и съдружник, но вече ме е страх да му вярвам. Ако нещо се случи с мен, завещавам ти моя дял. Изпращам ти картата и документа. Знаеш, че нямам семейство и ти си най-добрият ми приятел. Ти спаси няколко пъти живота ми. Ако Мат започне да те мотае, притисни го. Това находище е цяло състояние, Стоун. Така ни каза и пробиерът. Ако имаш възможност да дойдеш тук и да ми помогнеш, моля те побързай.“
Стоун смяташе, че Клей има причини да не вярва на Мат, след като двамата са били заедно години наред. Сега, след като Клей е мъртъв и земята е на името на Марстън, Мат смята, че е единственият собственик. Той бе разбрал, че Мат е регистрирал земята в Денвър на името на Джини, като е използвал само инициалите й. Знаеше къде се намира находището, така че не му трябваха нито Джини, нито Мат, за да стигне дотам. Не богатството искаше той, а наказанието на убиеца на Клей. Тази работа с Кинон му се струваше твърде мътна, нещо като димна завеса, каквато използват индианците, за да скрият или предпазят убежищата си в прерията. Ако Мат е невинен, той би могъл да заведе дело, би могъл да им помогне да издирят убиеца на своя приятел и съдружник. Но дори и да съществуваше някаква малка възможност Мат да е невинен, той би оставил убиеца да избяга, за да задържи находището само за себе си. Може би сега търси инвеститори, както току-що му обясни Джини, и някой ден ще се появи, преструвайки се, че нищо не знае нито за смъртта на Клей, нито за своята собствена мнима смърт. Тъкмо това трябваше да разбере той, и то много скоро.
А дали Мат бе споменал името на Стоун в писмата си до Джини? Дали Джини подозираше за смъртоносните му намерения и за наследството? Тези въпроси непрекъснато измъчваха Стоун. Ако я попита, дали тя ще бъде откровена? Баща му бе разказал за бягството й от Форт Смит. Тя беше хитра и смела. Беше дошла тук сама и се справяше отлично. Майка му го бе подтикнала да…
— Стоун, защо всъщност дойде тук? Можеше да ми напишеш писмо, в което да ми кажеш всичко това. — Джини бе притеснена и разтревожена от дългото му мълчание и непроницаемия поглед. — Толкова много време ли ти е нужно, за да разбереш какво чувстваш? Наистина ли ти причиних такава мъка, че не можеш да ми простиш?
Специалният агент беше твърде опитен в проследяването, надхитряването и залавянето на престъпниците. Той беше смел човек, справяше се бързо и прецизно с трудностите, които се изпречваха на пътя му. Но тази вечер, в присъствието на Джини, той сякаш не можеше да прояви ни едно от всичките тези качества. Тя изглеждаше тъй невинна, уязвима, измъчена и откровена.