Среднощни тайни

— Не можеш да си представиш какво щастие е да се запознае човек с жена като теб. Но обещавам да спазвам благоприличие и да овладея желанието си да спечеля сърцето ти. А колкото до твоите въпроси бих ти отговорил така: от 1858 насам ние открихме доста богати находища в Колорадо, но повечето от тях са в други градове или високо в планините. По-голямата част от мините са златни, но има и много сребърни. Щастлив е този, който открие сребърна жила. Пречиствал съм проби, които биха накарали един златотърсач да изгуби и ума и дума. Ще те науча на всичко, което искаш да знаеш. И ако ти хареса, можеш да ми помагаш.

— Процесът на пречистване е прост, но изисква опит и набито око, особено когато се отнася за сребро. Понякога е много трудно да го откриеш. Имам няколко книги, които може да ти се сторят интересни. Ще ти ги дам. След като ги прочетеш, можеш да ме попиташ, каквото искаш. И вероятно само след седмица и ти ще се разболееш от златната треска.

Джини умишлено прикриваше големия си интерес.

— Не се виждам да копая в земята или да живея като онези златотърсачи.

Франк се изхили и кимна с глава.

— Права си. Мечтата им да станат богати ги влудява, Ана. Условията, при които живеят в лагерите, са ужасни. Тези мъже не се наслаждават на живота, те водят само едно жалко съществование. Бедността е техен постоянен спътник. Кавгите, сбиванията, болестите и злополуките ги съсипват. Често пъти биват нападани от крадци, а самотата и разочарованието ги карат да изпадат в депресия. Ръцете им вкочанясват от студените планински потоци, а суровата природа и гладът разсипват здравето им. Златната треска взема своите жертви.

Когато им донесоха десерта, Джини се усети, че й е останало съвсем малко време за въпроси.

— А как точно действат златотърсачите? Могат ли да копаят, където си искат?

— И да, и не. Можеш да подадеш молба за някакъв участък, който да изследваш, или пък да ходиш от място на място и ако откриеш сребро или злато, тогава да предявиш иск за тази земя. Хората работят сами или на групи. Често пъти основават компании, понякога вършат всичко сами, понякога наемат работници. Ако находището е голямо, най-добре е с него да се занимава една компания, която да го разработи и да го опази от крадците. За предпочитане е да разделиш с някого голямо богатство, отколкото да си сам и да получиш съвсем малко. Това важи особено за среброто. Добивът му изисква много труд и средства.

Джини забеляза, че той твърде често споменава за среброто и се запита дали това не е ключът към загадката. Усмихна се невинно и попита:

— Защо точно среброто? — Франк й каза същите неща, които баща й бе обяснил в писмото си. Настроението и изражението на събеседника й издаваше ненаситната му алчност. — Но това е чудесно, Франк. Мислил ли си някога да инвестираш в някоя мина?

— Вече съм инвестирал в две и скоро ще получа това, което ми се полага. Не казвай на никого, но аз имам преимуществото, че съм пробиер. Понякога идват хора без ни най-малка представа за истинската стойност на пробите, които носят. Убеждавам невежите златотърсачи, че се нуждаят от инвеститори, насочвам ги към хората, които искат да вложат парите си и за тази услуга получавам значителна сума. В крайна сметка никой не е ощетен, а и аз печеля от това.