Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— С писмо не бих могъл да погледна какво се крие в очите ти. Но дори и да се изправиш лице в лице с някого, пак не можеш да разбереш дали той е откровен с теб. Мисля, че и двамата го доказахме.
— С теб аз бях това, което съм, макар че не ти разкрих истинското си име — увери го Джини. — Но не мисля, че е същото със Стив Кар и Стоун Чапман — и двамата много си приличате, макар, че сте различни. Сякаш сега пред себе си гледам съвършено непознат човек. — Джини си мислеше, че може би заради брадата той изглежда съвсем чужд, загадъчен, предизвикващ страх и недоверие. — Дори и да не ми простиш и да не ме искаш, моля те позволи ми да те наема като детектив, за да ми помогнеш да открия баща си. „Ще трябва на всяка цена да те задържа тук, докато осъзнаеш истината. Ти ме обичаш и ме желаеш, ти твърдоглавецо. Нужно ми е време, за да ти го докажа.“
— Искаш да ти помогна да откриеш Матю Марстън? Защо?
— Ти си опитен агент. Не знам как и къде да го търся. Реших да работя за Франк Кинон, но той е прекалено… Толкова е трудно и опасно да се справиш с един хитър и влюбен мъж. Толкова ли много ме презираш, че не желаеш да ми помогнеш? Ще ти платя, колкото мога.
„Остани, Стоун. Дай и на двама ни време да срутим тази стена между нас.“
— Не те мразя, Джини — призна той. — Не съм престанал да те искам от мига, в който се запознахме в Джорджия. Случиха толкова много неща и трябва да мине време, за да свикна. Трябва да превъзмогна и да забравя всички тези лъжи и измами. Но вината не е само твоя. И аз те излъгах и те предизвиках да отидеш твърде далеч, да направиш неща, за които ще съжаляваш. Когато в ранчото си мислех, че си ми сестра, аз не бях на себе си и ужасно много страдах. Трябваше да те настроя против себе си и бързо да си тръгна. Любих се с теб, защото те обичах и цял горях от страст да те имам. Нуждаех се от теб, Джини, а не от твоето тяло. Ех, нима не разбираш какво направи с мен? Никога не съм искал нещо толкова много, както исках теб. Дори и желанието ми баща ми да ме признае за свой син не беше по-силно от желанието да бъда с теб. Щом узнах истината за твоята двойна игра, аз естествено бях ядосан. И разочарован, и наранен, и объркан. Сигурен съм, че и ти си се чувствала много пъти така заради мен. Не дойдох тук, за да те наказвам или да те изоставям. Дойдох, защото ти беше моя и искам отново да бъдеш моя… Защо плачеш? — попита той, приближи се към нея и избърса сълзите, които се стичаха по страните й.
— Толкова се страхувах, че ще те загубя. Обичам те, Стоун. Опитвах се да не те… защото ти си толкова…
— Уплашен като кон, когото ще подковават?
В крайчеца на устните му се появи закачлива и примамлива усмивка, която постепенно разтвори устните му и равните му бели зъби се показаха. Тази усмивка стопли душата й. Тъмните му очи заблестяха. В тях се отразяваха чувствата, които самата тя изпитваше. Тя вече не усещаше умора и страх. Сякаш нов прилив на енергия заля тялото й. Той беше изключително привлекателен, тя не можеше да устои на чара му.
— Толкова се радвам, че си тук. Така страстно те желая. Измина цяла вечност, откакто не си ме докосвал и целувал. О, Боже, как ми липсваше само. Ще ми простиш ли?
Той я целуна по челото, носа и докато разтваряше устните й със своите, тихо прошепна:
— Сигурно знаеш, че ти си единствената жена за мен.
Разтвори с брадичката си халата й и докосна с език чистата уханна плът.
— Ти си единственият мъж за мен, Стоун.
Джини го притисна към себе си, сякаш за да изрази онова дълбоко, неповторимо чувство, което бе много по-силно от първичното плътско желание. Сърцето й ликуваше от радост и тя се страхуваше, че то може да се пръсне от толкова много любов. В следващия миг тялото й пламна в огнена страст. Тя нямаше нито сили, нито разум да възпре това, за което и двамата копнееха — телата им да се слеят в едно и за миг да забравят всички последствия. Джини се предаде на горещите му целувки и възбуждащите му ласки.
Стоун искаше да разкрие всичко, което не даваше покой на съзнанието и душата му, но не биваше да го прави, докато не се срещне с Мат. Дотогава той трябваше да запази истината само за себе си. Отношенията му с Джини бяха твърде крехки и несигурни, за да рискува да ги разруши с потресаващото си признание за баща й. Може би е права и може би друг е виновен за смъртта на Клей. Ако е така, те заедно ще го открият и разобличат. Ако Мат е невинен, би било твърде необмислено да разкрива сега подозренията си и да предизвика нови неприятности помежду им.