Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Във всеки ъгъл на стаята стоеше по един въоръжен пазач, готов да предотврати евентуална кражба. Джини забеляза, че за миг охраната и чиновниците насочиха погледите си към нея. Несъмнено те също знаеха, че шефът им й е „хвърлил око“.
Джини видя огромния надпис „Банка Франк Кинон“, а на срещуположната стена висеше часовник.
— Искаш ли да надникнеш в трезора, преди да сме го заключили? — попита я Франк.
— Да, никога не съм виждала подобно нещо.
Двамата заобиколиха тезгяха и Франк я поведе към един огромен железен „килер“. Застана пред масивната врата, така че никой да не вижда шифъра, който набра с ловките си пръсти. С брутална сила отвори вратата, побутна Джини вътре и тя се озова в малко тъмно помещение, което беше от горе до долу в рафтове. Франк повдигна лампата, която носеше, и тя забеляза безбройните чекове, монети, торбички със злато, златни и сребърни кюлчета и късове руда.
— Какво значи това? — попита тя, като посочи към имената, изписани върху някои от торбите.
— Хората или ми продават среброто и златото, или го съхраняват тук, като плащат такса за това. Когато искат да си вземат една част от него, чиновниците отмерват желаното количество. Клиентите подписват един документ, на който е отбелязано кога и колко са взели и го оставят вътре в торбата. Съхранявайки тук богатството си, те не са принудени да носят със себе си големи количества и не рискуват да бъдат ограбени. Освен това не се изкушават да го пропилеят за една нощ, когато пияни играят комар и загубили ума си, залагат всичко, каквото имат.
Джини се опита набързо да прочете имената, за да види дали това на баща й и на Клей са сред тях. Реши да спечели още малко време и попита Франк:
— Изглежда доста разумно. Но, ако някой умре, какво става със златото му?
— Ако чуя, че се е случило такова нещо, написвам датата върху торбата и изчаквам една година някой от семейството или съдружниците му да се обадят. Ако никой не предяви претенции, тогава златото става мое. Ей там на онзи рафт има осем торби, които търпеливо чакат да станат моя собственост.
Сърцето на Джини подскочи, когато съзря името на баща си върху една голяма торба. Искаше й се да надникне вътре, за да види датата, но не се осмели да прояви интереса си пред Франк. Разтревожи се, когато видя торбата върху този мрачен рафт, но официално всички знаеха, че Матю Марстън е мъртъв. Джини таеше надежда, че баща й е жив и не й се мислеше какво ще стане, ако все пак страховете й се оправдаят и Франк си присвои богатството на Мат.
— Тук има цяло състояние. Случвало ли ти се е да те ограбят?
— Не. Имам четирима пазачи, които дежурят денонощно. Скъпичко излиза, но пък бизнеса ми се развива, защото хората знаят, че при мен спестяванията им са на сигурно място.
— Ами ако нещо се случи с теб? Как ще отворят трезора? „Как бих могла да си взема имуществото на татко“ — питаше се тя.
— Аз съм единственият, който знае шифъра. Ако умра, шифърът се пази в сейфа на губернатора. Време е да отваряме, хайде на работа. — Щом заключи огромния трезор, Франк се обърна към нея: — Чиновниците водят банковата документация, но аз всяка вечер я проверявам. Ти нямаш никакви задължения тук.
Запътиха се към една врата, на която бе закачена табела „Франк Кинон, лаборатория за пречистване“. Франк отвори вратата и въведе Джини в един коридор, който водеше към още три стаи. Той посочи към тях и рече:
— Никой не влиза тук, освен ако не е специално поканен. Това е стаята, в която пречиствам пробите, до нея е кабинетът ми, а това е стаята, в която ти ще работиш. Водя си бележки, които ти ще трябва да подготвяш под форма на отчет в два екземпляра — един за мен и един за клиента. Държа ги заключени в кабинета си. Освен това ще преписваш писмата ми, защото както сама ще се убедиш, почеркът ми е ужасен. Ще водиш и счетоводните книги — такси, плащания, приходи и т.н.
Джини го последва в „лабораторията“ — една чиста, но твърде претрупана стая. Тя се засмя и рече:
— Сякаш съм в затвора. На всеки прозорец и на всяка врата има решетки.
Франк се изхили.
— Човек трябва да е много предпазлив, когато носи отговорност за такова голямо богатство. Ще се смаеш, ако разбереш колко много пари и скъпоценни метали има в трезора. Ако нещо им се случи, собствениците ще ме линчуват. Трябва да защитавам бизнеса и репутацията си.