Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
— Нямам представа.
— Нито пък аз. Би било чудесно да притежаваш това богато находище. Хрумна ми една идея. Можеш да се заемеш с друг бизнес, Франк: нека хората да се регистрират при теб, като посочват имената си, мястото на находището или пък къде са предявили иск за земя. Тогава, ако нещо се случи с тях, техните близки могат да получат наследството си. Ти ще им вземаш такса за това, че си ги уведомил, а аз ще водя отчет за тези приходи.
— Това е чудесна идея. Ще помисля върху нея през почивните дни.
Тя се обърна и довърши подреждането на документите. Не бе очаквала, че той ще откликне на идеята й. Бе скроила този план, за да може по-лесно да го заблуди.
Един от чиновниците почука на вратата и каза:
— Затворихме, сър. Готов ли сте да извършите проверката?
— Веднага идвам. Иди си вкъщи и си почивай, Ана. И не забравяй за специалната вечеря.
Тя му се усмихна и го увери, че няма да забрави.
Джини се изкъпа и се прибра в стаята си. Бе хапнала набързо заедно с Хати и още двама пансионери, тъй като другите бяха излезли да вечерят навън. Чувстваше се физически и емоционално изтощена от работата и разкритията, които й донесе този ден. Ужасяваше се от мисълта, че утре отново ще види Франк, тъй като подозираше каква изненада й е подготвил той за вечерта. Заключи вратата на всекидневната и влезе в спалнята. Едва не изпищя, когато съзря мъжа, който се бе излегнал на леглото й, а краката му опираха в пода.
Джини зяпна от удивление и в следващия миг засипа госта с въпроси:
— Стоун, как се вмъкна тук? Видя ли те някой? Как ме откри? Не си разпитвал за мен, нали?
Той седна в леглото, въздъхна и впери поглед в нея. Светлокестенявата й коса се спускаше по раменете и достигаше чак до кръста. Лешниковите й очи го гледаха с изненада и тревожно очакване. Устните й бяха останали полуотворени след бързия поток от думи, който се изсипа от устата й. С едната си ръка придържаше халата си да не се отвори, а в другата държеше тоалетните принадлежности и мократа хавлия. По дяволите, колко е красива и съблазнителна, при това само на няколко крачки от него, макар че всъщност ги делеше пропаст. Най-сетне той успя да продума:
— Здравей, Джини Марстън.
Тя го изучаваше с поглед, като се опитваше да отгатне настроението му. Явно, че бе овладял чувствата си, щом не скочи и не се нахвърли върху нея с обидни думи. Цялото му същество излъчваше мъжественост, на която тя не можеше да устои. Не, това не е сън, мъжът, когото обича, е тук, небръснат облечен целият в черно. Но той не скочи от леглото, за да я прегърне, както се бе надявала тя. Едва се стърпя да не се втурне към него. Е, добре, че поне е тук.
— Баща ти разказа ли ти всичко?
Стоун седна на ръба на леглото и опря лакът в дървената табла. Подпря с юмрук небръснатата си брадичка и я погледна право в очите. Преди да отговори, той се питаше защо тя остана на прага, вместо да се хвърли в прегръдките му.
— Видях баща си, прочетох и писмото ти. Ти не си дъщерята на Чарлз Ейвъри, нито дъщерята на Бенет Чапман. Докато стигнеш дотук, явно си сменила много бащи. Намери ли твоя истински баща?
— Не. Тъкмо днес разбрах, че той и съдружникът му са били убити миналата година. Но знам, надявам се… че това не е истина.
— А каква е истината, Джини?
Тя си приближи до леглото и седна до Стоун. Той извърна глава към нея и тя призна всичко пред мъжа, когото обичаше и се молеше и той да я обича.
— Знам, че татко не е бил в онази колиба, но нямам представа къде е сега и дали по-късно убиецът не го е намерил. Ако все още е жив, не разбирам защо не се е свързал с мен. Сигурна съм, че Франк Кинон е замесен и аз ще измъкна каквото мога от него.
— Изглежда, че и ти като мен си доста добра в измамите и разследванията. — Той забеляза, че Джини премигна, сякаш я бе ударил или наранил жестоко. — Не се ядосвай, не съм разпитвал за Вирджиния Марстън, защото татко ми каза за опасното ти начинание. Пристигнах тази сутрин и през повечето време наблюдавах банката, след като те видях, че по обяд влезе там и сетне не излезе. Проследих те дотук и изчаках сгоден момент да се промъкна в стаята ти. Щях да дойда по-рано, но крадци ни причиниха доста неприятности в ранчото. — Той й обясни за нападението. — Сигурно ще се зарадваш, като разбереш, че се сдобрих с баща си и че родителите ми ще се оженят веднага щом се върна вкъщи.
„Щом се върна, а не щом се върнем?“
— Това е чудесна новина. Радвам се и за теб, и за тях. Моля те, поздрави ги от мое име. Колко време ще останеш тук?
Стоун долови болката и тъгата в гласа й и беше крайно изненадан от реакцията й, защото ако искат да го отстранят от пътя си, тя и баща й би трябвало да са доволни, че той ще се върне вкъщи. Не смееше да я разпитва, защото се страхуваше, че тя отново ще го излъже, дори и само защото му няма доверие или пък просто от предпазливост. Той трябва да изчака и да види какво ще му разкрие тя.