Среднощни тайни
- Автор: Тейлър Джанел
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветелина Дечева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Среднощни тайни». Краткое содержание книги:
Франк я погледна и рече:
— Понякога златотърсачите не се доверяват на местните пробиери или пък не желаят никой да узнава предварително за находището им и носят пробите си на друго място. В този случай ми е ясно защо. Не знам откъде е тази проба, но тя е с най-високо съдържание на сребро.
Джини забеляза как той сви ръцете си в юмруци, та чак кокалчетата му побеляха, а на лицето му се изписа и алчност и безсилие. Франк се изправи и й помогна да стане. Мушна досието обратно на мястото му.
— Ако наистина има толкова много злато и сребро, колкото показва пробата, то ще е най-голямото и богато находище, което някой е откривал досега. Откакто ми донесоха онази проба мина една година, във вестниците не се е появявало никакво заглавие, нито съобщение. Те щяха да бъдат много богати и известни мъже. Сигурно щяха да имат милиони, тъй като среброто е почти в чист вид. Пробата показа и съдържание на злато, което съвсем лесно отделихме, така че почти не е нужно пречистване. Която и компания да открие къде се намира находището, аз сигурно ще инвестирам в него. Дори се изкушавам сам да тръгна да го търся.
— Нищо не разбирам, Франк. То вече е открито. Нали си анализирал пробата? Познаваш ли тези мъже? Виждал ли си ги в града?
— Познавам ги, но миналото лято ги убиха и двамата. Сигурно е работа на някои от местните крадци. В местната кантора, която се занимава със земята, не е регистриран никакъв иск от страна на Матю Марстън и Клей Касиди. Местонахождението на среброто си остава загадка и до ден днешен.
Джини беше доволна, че успя да се овладее и с нищо не издаде вълнението си, което бе предизвикано от разкритията на Франк. Явно той й имаше доверие, но все пак тя се постара да не изглежда твърде любопитна.
— Сигурно някой ден ще се намери. Има толкова много мъже, които работят в планините, така че това находище не може да остане скрито за дълго време.
— Спомни си какво ти казах — често пъти невежите и неопитните златотърсачи не могат да забележат сребърните жили. Мат и Клей го откриха, докато работеха в една мина.
— Жалко, че са ги убили. Можеха да се открия много работни места за хората, а и Колорадо Сити щеше да спечели от това. Какво точно се случи?
— Намериха труповете им в една изгоряла колиба. Един от предприемачите каза, че и двамата първо са били застреляни. Идентифицирали са ги по колата и мулетата, които са били пред колибата.
— Вероятно преди да ги убият, похитителите са ги принудили да кажат къде се намира находището.
— Едва ли, Ана, иначе досега новината щеше да гръмне.
— Ами ако убиецът нарочно изчаква да мине време, за да не бъде заподозрян и тогава да предяви иск за земята, на която се намира среброто?
— Мислил съм и за това. Опитах се да разкрия убиеца, като проверих всички регистрирани молби, но не открих нищо подозрително.
Джини не посмя да му напомни, че според неговите думи находището би могло да бъде навсякъде и не го попита дали е проверил в други кантори, които се занимават със земята, като например тази в Денвър.
— Мисля, че си прав, може би никой няма да открие това находище, или пък ще мине доста време, докато се натъкнат на него. А и едва ли ще хванат убийците. Дори и детектив би се затруднил да разреши тази загадка, защото престъплението е било извършено доста отдавна.
— Всъщност аз наех един детектив да ги проследи, но уви напразно. По едно време дори си мислех, че в колибата може да е бил някой друг, който сетне е избягал. Но едва ли е така, защото никой не е чувал, нито виждал двамата мъже, а и торбата със златото на Марстън е в трезора и той не би я оставил тук, ако е жив.
Джини въздъхна съчувствено.
— Каква нелепост, да умреш точно преди да станеш богат. А те имат ли семейства? Някой опитвал ли се е да се свърже с техни роднини?
— Касиди нямаше семейство. Марстън има една дъщеря в Англия, но никой не знае нито как се казва, нито как да я намери. А и тя може и да се е оженила и да носи друго име сега. И двамата бяха свестни мъже.
— Ужасно е, ако човек не знае, че баща му е мъртъв.
— Много бих искал да открия дъщерята на Мат. Ако Мат й е изпратил някакви карти или пък е обяснил нещо в писмата си, аз бих могъл да осигуря инвеститори, които да се ангажират с добива на среброто. Тогава и тя, и аз ще забогатеем.
Джени се престори на заинтригувана.
— Опитвал ли си се да я намериш?
— Да, но след като не знам името й, нито града, в който живее, усилията ми се оказаха напразни. Ако се натъкна на някакви следи, водещи към това престъпление, аз ще бъда първият, който ще разобличи убиеца.
— Ти спомена, че единият от тях може да е жив. Защо е било необходимо да изчезне?