Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
— Капитулация? — измърмори Нико. — Пред тези плячкосващи варвари?
От борда на „Водолей“ той записваше подробно действията на ЗВС. Но това изобщо нямаше да изненада клановете, особено след като самият той беше намерил разрушените останки от кораба на Камаров.
— Трябва да предупредя Рандеву.
Нямаше търпение да отлети веднага, но не искаше да го направи преди окончателното приключване на операцията. Поддържаше двигателите си готови за рязко ускорение, ако му се наложи да се измъква.
„Ние можем да предадем съобщението — казаха в ума му водните създания. — Всички кораби с вентали на борда ще узнаят за случващото се тук. Те могат да разпратят бързо новината сред скитниците“.
Нико погледна блещукащите бидони, наредени около него в пилотската кабина.
— Можете да общувате по-бързо помежду си, отколкото ако аз изпратя сигнал?
„Ние всички сме едно цяло. Каквото знае един от нас, знаят го всички вентали“.
— Като телевръзката чрез световната гора?
„Верданите са подобни на венталите. Затова бяхме съюзници в древната война“.
След около час повечето бойни кораби на ЗВС бяха натоварени и отлетяха от гравитационно стабилния остров между кръжащите планетоиди. Мантите, събрали военните си трофеи, се приближиха към патрулиращите дреднаути през осеяната със скални отломки зона, спряха в периферията на системата и зачакаха.
Но два от крайцерите останаха последни, все още прикрепени към току-що опустялото депо. Включиха двигателите си и използваха акселерационната тяга, за да отблъснат деликатно балансираната в точката на равновесие станция. След това се издигнаха и се отдалечиха от огромното струпване.
Устойчивостта на депото поначало беше относително несигурна, тъй като то беше разположено в идеалния център между двата полюса на кръжащите скални масиви. Допълнителният тласък на мощните двигатели на мантите го извади от точката на равновесие и Ураганово депо постепенно започна да набира скорост като търкулнала се от върха на стръмен склон топка.
— Не мога да повярвам! — промълви Нико. Не преставаше да записва всичко ставащо. — Просто не искам да повярвам на това, което виждат очите ми!
Ураганово депо се носеше все по-надалеч. Върху него започна да се изсипва канонада от скални и ледени отломки. Нико превключи наблюдателния периметър на кораба на по-широк обхват. Огромен метеорит прониза един от товарните корпуси и в него зейна огромна дупка. Все повече отломки обстрелваха, нащърбяваха и раздробяваха клатушкащата се станция — а тя продължаваше да се приближава към по-близкия от двата вкопчени във взаимната си гравитация планетоида.
Ураганово депо най-накрая се блъсна в летящата в космоса планина и за част от мига всичко приключи.
Съоръжението се стовари върху покрития с остри ръбове планетоид и се сплеска. Разлетяха се струи въздух, проблеснаха пламъци от възпламененото складирано гориво и взривените енергийни батерии. Във всички посоки плиснаха отломки — разпръскваха се като на забавен каданс в огромно космическо ветрило от всевъзможни боклуци.
Нико насмалко щеше да повърне.
Като самодоволна и преяла от задигнатите съкровища змия, бойната група на ЗВС се отдалечаваше тромаво: армия надменни завоеватели, отнасящи пленниците със себе си. Щом ЗВС излязоха от обхвата на видимостта и Нико вече беше сигурен, че няма да го засекат, той включи двигателите на максимална скорост и каза на венталите:
— Трябва да се махнем оттук.
Съобщението вече беше разпратено до всички кораби с водни същества, но само той можеше да покаже изображенията, комуникационните записи и неоспоримите веществени доказателства. Надяваше се този път да не се загуби. Отговорността му беше огромна.
88.
Джес Тамблин
Гласовете на венталите в главата му се бяха превърнали в неразделна част от него, обвивка от непонятни желания, която обгръщаше собствените му мисли. Джес се носеше в откритото пространство, едновременно свързан в едно цяло с водните създания и изолиран в перлено-кораловия си космически кораб, който пулсираше от втечнената енергия.
Гордееше се със своите доброволци водоносци, които кръстосваха Спиралния ръкав, за да открият необитаеми планетни резервоари, в които венталите биха могли да се разраснат. Всеки нов развъдник на водните същества беше като нововъзникнала клетка в огромен заякващ организъм. С всеки ден венталите ставаха все по-могъщи, а хидрогите все още изобщо не подозираха за завръщането на изконния си противник.