Буреносни хоризонти

Магът-император се понадигна върху трона си и се усмихна.

— Винаги ли трябва да водиш тези животни със себе си? Плашиш поданиците ми.

Язра’х се ухили презрително.

— Нима нося отговорност за глупавия им страх, господарю? Държа котките си под контрол.

Спря на най-горното стъпало и исикските котки клекнаха, по една от двете й страни, а третата отзад, обърната с гръб към нея. Напомнящите пантери зверове можеха да тичат бързо, да нападат светкавично и да убиват мигновено.

Джора’х се усмихна отстъпчиво.

— Въпреки всички струпали се на главата ми проблеми, Язра’х, достатъчно ми е само да те погледна, за да се уверя, че нашата раса има силата да се изправи срещу всеки противник. Изпитвам истинско съжаление към всеки, който би дръзнал да тръгне срещу теб.

Тя прие похвалата сдържано, без да покаже, че е поласкана. Повечето придворни дами бяха красиви разглезени куртизанки, чиято безупречно гладка кожа лъщеше от лосиони и фотоактивни мехлеми. Украсяваха бръснатите си черепи и вратовете и раменете си с извивки от променливи багри като ивиците на хамелеон. Лилоа’х, първата любовница на Джора’х, беше тъкмо такава.

Язра’х нямаше нищо общо с нея. Беше оставила бронзовата си коса да израсне свободно като нестригана грива. Тъмносивите й очи блестяха ослепително. Въпреки че винаги беше имала възможността да се движи сред благороднички, предпочиташе упражненията с войници — тренираше рефлексите си, развиваше уменията си, поддържаше тялото си жилаво и силно. Заниманията й биха станали причина всяка друга придворна дама да бъде отлъчена, но на дъщерята на мага-император бяха позволени всякакви волности.

Джора’х знаеше, че дъщеря му изкусно владее всякакво оръжие, макар физически да не беше силна като войник. Беше имала много любовници, до един пазачи и войници, тъй като не проявяваше никакъв интерес към благородните изнежени чиновници или прекалено вглъбените свещеници-философи. Когато веднъж Джора’х й зададе въпрос по този повод, тя отговори:

— Страхувам се да не ги счупя, татко.

Сега тя отметна дългата си коса и го погледна в очите.

— За мен винаги е чест, когато ме повикаш. С какво мога да ти услужа, татко?

Беше му приятно, когато се отнасят открито с него. Тълпата поклонници от Хирилка продължаваше да чака отвън, а придворните започнаха да се оттеглят един по един, като попоглеждаха уплашено исикските котки.

Магът-император се приведе от отрупания с възглавнички трон.

— Исках да разбера твоето мнение, Язра’х, за настоящата роля на жените в илдирийското общество. Предполагам, че имаш… по-различни представи от тези, които споделят повечето илдирийци.

— Естествено, че са по-различни. Жените в някои по-низши категории като работници, прислуга и войници са третирани като равноправни и се трудят наравно с мъжете. Но погледни по-висшите категории на благородниците, чиновниците и придворните. — Тя махна презрително с ръка към залата. — Какво правят жените в тях? Те са просто… украшения — и се гордеят с това. Щом са толкова знатни и интелигентни, вероятно би трябвало да допринасят повече за нашето общество.