Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Крайцерите манти надвиснаха над огромната станция. Ланиан продължи:
— Съветвам ви да разрешите достъп до площадките за кацане. Ако не ни окажете необходимото сътрудничество, ще използваме язери и ще отворим това местенце като алуминиева консерва, след което ще съберем всичко, което се разлети.
Роберто преглътна — нямаше съмнение, че Ланиан не се шегува — и даде сигнал на екипа на площадката за кацане.
— Разпечатайте всички люкове. Пуснете тия главорези.
Още едно товарно корабче се опита да се измъкне, но патрулиращите ремори го обкръжиха; обсипаха го с достатъчно изстрели, за да блокират двигателите, след което го приклещиха. Капитанът стреля, но упорството му беше безсмислено. След броени секунди зевесетата превзеха корабчето и арестуваха екипажа.
Роберто изпъшка. Мантите вече бяха накацали и войници в униформи на ЗВС наводниха съоръжението, придружени от внушителни бойни компита. Над главата му се носеше вторият планетоид — мяташе сянката си върху наблюдателния купол. До слуха му достигна маршовата стъпка на обути в ботуши крака по коридорите. Бяха открили контролния център.
След малко самият генерал Ланиан застана на входа и каза:
— Нека не усложняваме нещата повече от необходимото.
87.
Нико Чан Тайлар
Навреме на Ураганово депо… е, поне в рамките на един час. За него това беше истински рекорд. Беше доставил венталска вода на две необитаеми планети и беше въодушевен от добре свършената работа. С нетърпение очакваше да си отдъхне една вечер в някоя квартира за гости и да похапне в някое от заведенията храна, приготвена от семейства, които все още помнеха земното си потекло.
Беше кацал десетки пъти на Ураганово депо — в повечето случаи с товарен ескорт с цистерни с екти или за да достави хранителни стоки от парниковите куполи на клана Чан. Справяше се по-добре, когато виждаше местоназначението си, без да му се налага да разчита на сложните навигационни системи. Вече познаваше проходите през скалните отломки като петте си пръста.
Щом „Водолей“ доближи кръжащите в орбита планетоиди, Нико забеляза два дреднаута на ЗВС да обикалят във външния периметър. Зевесетата бяха разчистили голяма част от преградното поле, за да отворят проход. Във всички посоки се бяха разлетели камъни и прахоляк, които се нагорещяваха и ускоряваха скоростта си от непрекъснати взривове.
Три товарни кораби на клановете се стрелнаха, преследвани от бързи ремори. Клановете бяха модифицирали много от корабите си със „спринтови“ двигатели и излетелите съдове се пръснаха в различни посоки толкова бързо, че военните не можаха да ги застигнат.
— Шиз, какво става тук?
Той посегна към комуникационната система, за да се свърже с контролния център на Ураганово депо, но се сети, че ще е по-умно да си трае. „Водолей“ беше малък кораб и се приближаваше във висок полюсен вектор. Нико беше сигурен, че ЗВС все още не са го забелязали.
В този момент засече предупредително съобщение:
„Говори Роберто Кларин. ЗВС установиха контрол над Ураганово депо! Конфискуват цялото ни продоволствие. Няма съмнение, че ще избият всички ни до крак“.
Беше стандартно съобщение за аварийна ситуация. Щяха да минат години, докато достигне най-близката обитаема система, но пристигащите скитнически кораби, като този на Нико, можеха да го засекат.
Нико се разтресе от гняв. Не знаеше какво да предприеме. Затворените в цистерните на „Водолей“ могъщи вентали започнаха да клокочат и да вибрират от въпроси и тревожно любопитство и той изръмжа:
— Помните ли какво ви казах за нашите тъпи войни? Сега сте свидетели на една от тях.
Под него, на Ураганово депо, работници на ЗВС товареха сандъци с хранителни припаси, пълни с екти цистерни, материална част и лична собственост. Нико включи на подслушване водените на честотите на ЗВС разговори. Зевесетата се майтапеха и ругаеха, развеселени от безпомощните опити на скитниците да окажат съпротива.
— Ограбват ни като пладнешки разбойници! — възкликна Нико ужасено.
И долови дълбокото безпокойство на венталите.
„Това е като нападение на хидроги… само че тези войници издевателстват със собствения си народ“.
Всички обитатели на Ураганово депо бяха пленени — откарваха ги на мантите. Шефът на станцията Роберто Кларин очевидно беше задържан като военнопленник, въпреки че нямаше официално обявена война. Нико се ужаси, че военните ще обявят всички обитатели на Ураганово депо за „безследно изчезнали“.
„Арестувайте всички до един — изкомандва гласът на генерал Ланиан. — Претърсете внимателно и си свършете работата както трябва. Председателят не иска никакви жертви, освен в краен случай. Той се надява, че това ще ни гарантира по-изгодни условия за капитулация на скитническите кланове“.