Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Буреносни хоризонти
Буреносни хоризонти - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Буреносни хоризонти

Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:

Титаничната битка между хидроги и фероуи продължава да бушува из Спиралния ръкав — гаснат слънца и изстиват планети. Председателят Венцеслас и крал Питър трябва да обединят човешката раса в стоманен юмрук в последно усилие тя да устои — или да се изправят пред заплахата от тотална анихилация.
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 223
Перейти на страницу:

Джора’х се усмихна; даваше си сметка, че повечето илдирийци биха се ужасили от думите й.

— А какво ще кажеш за себе си, Язра’х? Убедена ли си, че можеш да дадеш своя принос?

— Вече го правя и се надявам да продължа да го правя.

— В такъв случай да започнем с теб. Империята ни е в беда. Чрез тизма усещам, че много неща не са наред. Дори тук, в Призматичния палат, някои смятат, че трябва да проявявам по-голяма бдителност. Склонен съм да се вслушам в този съвет, въпреки че не мога да допусна, че собственият ми народ ще тръгне срещу мен.

— Според онова, което съм чела в Сагата — възрази Язра’х, — в нашата история са се случвали твърде много недопустими събития.

Джора’х се настани по-дълбоко в какавидения трон, удовлетворен да чуе, че тя сама е чела Сагата, а не само е слушала преработените от паметителите подбрани откъси.

— Язра’х, твърде много пазачи имат задължението да се грижат за моята безопасност, но моят баща беше избрал Брон’н за свой специален личен телохранител. Брон’н носеше абсолютна отговорност за безопасността на мага-император. Все още не съм обявил кой ще ми служи като такъв.

Язра’х го погледна укорително.

— Не бива да отлагаш. Мога да предложа своя съвет. Познавам много от пазачите и мога да ти кажа кои са най-преданите, кои са най-силни и кои биха ти служили най-добре.

Джора’х махна с ръка.

— Те не ме интересуват. Вече съм взел решение.

Тя не се засегна, че не го е обсъдил с нея.

— Избрах теб, Язра’х. Искам ти да си моят личен телохранител.

Топазените й очи грейнаха от радост и недоверие.

— Но, татко… има по-обучени бойци.

— Виждал съм те да тренираш, Язра’х. Знам, че съвършено владееш оръжията. Твоите исикски котки изпълняват всяка твоя команда. — Той се усмихна. — А освен това една дъщеря не би ли направила всичко, за да защити своя баща? Тизмът ми показва, че твоята преданост е безпределна.

Язра’х не възрази. И двамата отлично си даваха сметка за очевидните неудобства, които щяха да възникнат от решението му. Изборът на жена за личен телохранител на мага-император — а потеклото й дори не беше от категорията на воините, а от това на благородниците — щеше да предизвика разпалени спорове и недоумение. Това беше очевидно от израженията на присъстващите в залата благородници, които гледаха втрещено Джора’х, ужасени от дръзкото нарушаване на традициите: разходките му върху собствените му два крака из палата; напускането на Илдира, за да посети Добро; сядането в какавидения трон само когато това му беше удобно; а сега и изборът на собствената му дъщеря за пост, който от памтивека беше запазен за представител на друга категория.

Язра’х направи едва забележим жест и трите исикски котки се изправиха на крака, златистата козина над потрепващите им мускули сякаш заприпуква от електрически искри. И трите застанаха с лице към мага-император.

— За мен е чест да ти служа, господарю. Никога няма да те предам и ще те защитавам до последния си дъх. Ще направя така, че да се гордееш с мен.

— Знам. Затова те избрах.

90.

Губернаторът на Хирилка Руса’х

Сега, когато по-голяма част от населението на Хирилка се намираше под освободителното въздействие на мощния суров шайинг, Руса’х реши да се възползва от предоставената му възможност. Знаеше какво трябва да направи, преди да е станало прекалено късно за цялата Империя.

Губернаторът не действаше в името на собственото си величие, а подтикван от категоричната си убеденост. Беше съзрял Извора на светлината и можеше да следва ярката пътека по-уверено от всеки друг илдириец, по-сигурно от Джора’х, по-добре и от баща им. Вече се бяха струпали прекалено много злини.

Илдирийският народ не беше виновен, че се е отклонил от правия път. Народът следваше сляпо своя маг-император, дори когато той го водеше в погрешна посока. От хората не се очакваше да вземат собствени решения и да мислят със собствените си глави. Те трябваше да се подчиняват, да изпълняват и да сътрудничат. И когато предопределеният им водач изпаднеше в заблуждение, за тях не оставаше никаква надежда.

Руса’х знаеше как да промени нещата. А шайингът щеше да му помогне.

Вече имаше на разположение шепа предани последователи. След тази вечер такива щяха да са почти всички хирилкийци.

Преди няколко дни, след една закрита церемония и обсъждане, неговите свещеници-философи поеха по правия път. Неговите партньорки в насладите винаги го бяха следвали безпрекословно и сега също успя да ги привлече на своя страна. Очарователните плодовити жени вече бяха безразлични към плътските наслади, на които доскоро се отдаваха изцяло. Сега бяха фанатично предани на други цели. Неговите цели.

1 ... 158 159 160 161 162 163 164 165 166 ... 223
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)