Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Екипажът й се пръсна — някои от подчинените й излязоха в отпуск, други бяха назначени на служби на Земята. Изпратиха сержант Зизу на лунната база да ръководи обучението на новобранци. Ели Рамирес постъпи в някаква новоучредена изпълнителна комисия за инсталиране на навигационни системи на усъвършенствани бойни кораби.
Тасия усещаше, че предстои нещо голямо, но никой ней казваше точно какво. Чувстваше се странно изоставена. След като скитниците прекъснаха търговията с Ханзата, обичайната антипатия към клановете се засили и самата Тасия стана прицел на завоалирани „скитнически насмешки“. Предвид властващия политически климат нямаше особено желание да прекарва времето си в офицерските клубове и дори избягваше да общува с другите офицери.
Чакаше нетърпеливо в квартирата си възлагането на нова задача. Каквато и да е. Защо се бавеше толкова адмирал Уилис?
ЕА беше с нея, но вече не беше предишното приятелче, което познаваше от толкова много години. Тасия седна на леглото и погледна дребния компютъризиран компаньон.
— Беше толкова храбро компи, ЕА. Така ми се иска да си спомниш какво се е случило.
— Разполагам със сведенията, които ми вложи, Тасия Тамблин. Това е достатъчно.
— Не и за мен.
Тасия беше прочистила личните си записи и беше възстановила свързаните с ЕА файлове и регистри. Беше ги обединила в обобщаващи документи и ги беше вложила един по един в безвъзвратно изтритата памет на компито, като се беше погрижила внимателно да отстрани всяка подробност по отношение на секретните дейности на скитниците. И макар сега ЕА да можеше да рецитира подробно основните събития, които бяха преживели заедно с Тасия, думите му бяха само бездушна фактология, декламация, а не спомени.
Тасия въздъхна, възмутена от собствената си подозрителност, която не й позволяваше да се довери на ЕА.
— Липсва ми истинското ти аз.
Тя се отпусна на леглото. Бяха преживели такъв ужасен разгром на Оскивъл. Някой ден щеше да си го върне. ЗВС щяха да намерят начин да затрият кръвожадните извънземни, които бяха убили брат й, любимия й Роб и още толкова много други.
В момента бушуваше война и тя беше готова да се сражава. Но се налагаше да кисне тук, закотвена на Марс, без да върши нищо!
Навлече неофициалната си униформа и излезе. Тръгна към общия салон, за да послуша разговорите, а може би и да намери партньор за пинг-понг. ЗВС очевидно се подготвяха за мащабна инициатива. Но отговорите на уж с безразличие задаваните от нея въпроси бяха типично по военному мъгляви. Като командир на манта беше редно да е в предните редици на акцията, каквато и да е тя. В момента обаче корабът й беше на ремонт и повечето членове на екипажа й бяха преназначени.
Имаше предостатъчно основания да е подозрителна.
Наля си кафе — горчиво и хладко, както обикновено — и седна на една маса с други командири на манти и старши офицери. Чу ги да обсъждат заповеди за разгръщане и приоритетни цели. Изглеждаха въодушевени от проекта на новите кораби-разбивачи, които изискваха само шепа команден човешки екипаж и екипи от бойни компита със специализирано програмиране.
— Вече обявиха ли назначенията за разбивачите? — попита тя, просто за да се включи в разговора. — Някой от вас избран ли е?
— Не, но съм доволен, че скоро ще получа бойна задача — отговори един от командирите. — Не са хидрогите, но все пак е нещо.
— Крайно време е крал Питър да се реши да даде урок на тези проклети чергари.
— Да прекъсват доставките на екти за бойния флот във военно време — изръмжа друг офицер — е абсолютна лудост.
— Скитниците? — възкликна Тасия. — Какво общо има новата операция с…
Насядалите на масата изведнъж си спомниха коя е, въпреки че беше облечена в униформата на ЗВС.
— Не е важно, Тамблин. Вече получихме заповедите си. — Старшият командир на мантите се изправи. — Да вървим да огледаме корабите. Разбраха ли ме всички?
Тасия остана да пие кафето си и след като командирите и старшите офицери демонстративно я изоставиха. Да дадат урок на скитниците? Какво, по дяволите, беше намислил генерал Ланиан? След сблъсъка си с пирата Ранд Соренгаард преди толкова много време непрекъснато търсеше поводи да се заяде със скитниците.
Разбира се, че беше чула за недоволството, предизвикано от решението на говорителката Перони да прекрати доставките на космическо гориво. Отначало предположенията, че ЗВС унищожават скитнически товарни кораби, й се струваха истинска глупост — като командир на манта тя със сигурност би трябвало да знае за подобни акции. Но след като установи, че разгръщат цяла секретна нова операция без нейното знание, се запита колко ли други неща се случват, без изобщо да разбере.