Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Брат му Елдон, талантлив инженер, помогна при конструирането на Ураганово депо. Известно време двамата бяха делови партньори, но Елдон се оказа слаб бизнесмен и така и не можа да проумее как се правят далавери и търговия, макар че Роберто многократно се опитваше да му обясни най-елементарните икономически правила. Елдон разбираше от разни непонятни физически изчисления, сили на напрежение и огъване, якост на материалите, линии на максимално натоварване и енергийни вериги, но всяко елементарно финансово изчисление за него беше неразбираема абракадабра.
Най-накрая, измъчени и разочаровани един от друг, Елдон и Роберто се разделиха. Роберто постигна с Ураганово депо изключителен успех, а Елдон конструира новите производствени реактори за екти на небесната мина на Бернд Окая. Където го убиха хидрогите…
Днес според предварителното разписание трябваше да пристигне Нико Чан Тайлар, но младият мъж обикновено закъсняваше, тъй като много често се отклоняваше от маршрута. Роберто все пак беше запазил площадка за кацане за кораба на Тайлар, но не се надяваше да я използва скоро.
Така или иначе, Роберто изобщо не очакваше точно тази група кораби — боен флот на ЗВС. Изумлението му сигурно можеше да се сравни с онова, което беше изпитал брат му, видял връхлитащите да унищожат небесната мина на Ерфано хидроги.
Дреднаутите спряха на безопасно разстояние от кръжащите в орбита скални отломъци, но разузнавателни кораби, миночистачи и буреносни платформи нахлуха в опасната зона — използваха оръжията си, за да разбият отломките и да разчистят широк проход, та мантите да могат да се спуснат на Ураганово депо.
Тъй като знаеше как бяха постъпили зевесетата с кораба на Рейвън Камаров, Роберто моментално си даде сметка, че са тръгнали на лов за трудно добиваното екти. Проклети пирати!
— Сигурно да плячкосвате единични корабчета вече не ви е достатъчно — изръмжа той. — Порасна ви апетитът, нали?
Включи всички алармени сирени и изпрати предупреждение до всички пристигащи скитнически кораби. Капитаните на товарните кораби се втурнаха към съдовете си. За броени минути три космически кораба отлетяха в различни посоки. Роберто със задоволство проследи отдалечаването им.
Екранът светна и главатарят на зевесетата генерал Ланиан погледна нагло от него и заяви:
— По разпореждане на председателя Венцеслас съоръжението е под временната възбрана на Ханзата. Цялата материална част, суровини и кораби частна собственост от този момент се конфискуват в името на крал Питър на разположение на Земните въоръжени сили.
Роберто включи комуникационния си канал и се надигна от стола си. Съжали, че е облечен в раз дърпани ежедневни дрехи и че шкембето му, макар импозантно, не може да се сравнява с изисканата външност на главнокомандващия на ЗВС.
— Генерале, няма никакво значение от чие име отправяте претенциите си. Вашият крал и вашият председател нямат нито законни основания, нито пълномощия тук. Скитническите кланове никога не са подписвали Ханзейската харта. Това депо е частна собственост и нямате никакво право да ни обсаждате и да конфискувате имуществото ни.
Въпреки привидната си самоувереност, Роберто знаеше, че с всичките тези бойни кораби генералът просто може да кацне и да отнесе каквото му скимне. Сигурността на скитниците се основаваше на маскировка и секретност — те не разполагаха с никаква отбрана. След като ЗВС бяха разкрили Ураганово депо, скитниците бяха като зайци в капан.
Генералът отвърна троснато:
— Войната, която водим с хидрогите, гарантира правото ни да се снабдяваме с жизнено необходимото ни военно продоволствие. Според едно по-широко схващане вие, отрепки, сте също част от човешката раса. Би трябвало да се засрамите, че не изпълнявате задълженията си.
— След като демонстрирате такива блестящи примери на ханзейско достойнство? Вие сте най-обикновени мародери.
Върху екранното лице на Ланиан се появи хладна усмивка.
— Мародерите са мотивирани най-вече от алчност. Ние обаче имаме законни претенции към тези суровини и законът е на наша страна.
— Закон ли? Чий закон?
— Подписаните от вашите предци споразумения при отлитането им на „Канака“.
Ланиан цитира параграфа и точката и разясни клаузите, одобрени от предците на скитническите кланове.
— Вие все още сте обвързани с тези споразумения. Поради което конфискуваме складираното от вас космическо гориво и ви отнемаме товарните ескорти и други космически съдове, за да ги използваме за военни цели.