Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
След като се прибра в квартирата си със свит стомах, причина за което само отчасти беше горчивото кафе, видя върху екрана си съобщение. Беше с официалното гласово лого на ЗВС и с кода на адмирал Уилис. Най-после заповедта за новата й задача!
Включи съобщението и долови зад както винаги овладяното майчинско изражение на адмирала да се прокрадва известно напрежение — Уилис четеше заповедта, без да се поддава на чувствата си.
— „Командир Тамблин, целта на това съобщение е да ви уведоми, че сте преназначена от своята манта. От този момент вашият крайцер минава под командването на командир Рамирес“.
Тасия ахна. Какво беше направила? Защо й отнемаха кораба? „Командир Рамирес“?
— „Все пак имам удоволствието да ви уведомя — продължи Уилис с тон, който изразяваше всичко друго, но не и радост, — че ще поемете обучението на новобранци второ ниво тук, на базата на Марс. Вашата изобретателност и съобразителност ще ви дадат възможност да станете отличен инструктор“.
— Инструктор? — изпъшка Тасия, сякаш екранът щеше да я чуе и дай отговори. — Какво толкова съм направила?
— „Не ме разбирайте погрешно, Тамблин — продължи адмиралът. — Доколкото съм запозната, вашето служебно досие е образцово и изпълнителността ви винаги е била безупречна. Но все пак не всеки воин може да участва във всяка мисия и генерал Ланиан е взел решение, че вашето участие в новата инициатива на ЗВС не е наложително“.
— Адски си права, че не е, щом като сте погнали скитниците, а не истинския противник. Шиз, това е по-лошо дори от тъпашката обсада на Ирека.
ЕА стоеше до нея и поглъщаше информацията, без изобщо да обръща внимание на емоционалната й реакция.
— Ще се радвам да ти помагам при разработването на програмата за обучение, Тасия Тамблин.
Тя се опита да преодолее гнева си — искаше й се да стовари юмрука си върху някого. Земните въоръжени сили очевидно ней се доверяваха. Дали бяха подслушвали разговорите й? Бръмбари ли бяха инсталирани в квартирата й? Беше изключително внимателна дори когато разговаряше с ЕА. Погледна намръщено компито и се запита дали зевесетата не са направили нещо с него, за да се държи така странно.
Или пък скитническото й потекло само по себе си беше достатъчно основание, за да бъдат подозрителни към нея дори след дългогодишната й служба? Въпреки че не можеше да научи от никого какво се подготвя, изпита страх, че ЗВС за замислили да предприемат нещо срещу клановете. Нещо ужасно.
86.
Роберто Кларин
Огромните купове обикалящи в орбита скални отломки кръжаха над Ураганово депо като стрелките на часовник. Роберто Кларин се беше отпуснал на стола си в кантората си в северния полярен купол и наблюдаваше небето. Куповете се изнизваха над главата му в безконечния си парад.
Когато първичният газов облак се бе установил в звездната система на Куарнир, не бяха възникнали никакви обитаеми светове. В течно-водната зона отломките от остатъчен материал се бяха струпали в два огромни скални къса, кръжащи около общ гравитационен център, сякаш мъртвородена планета се беше разцепила на две половини. Двата отломъка имаха тънка прозирна атмосфера, а в самия център на въртящото се цяло бе възникнала устойчива лагранжова точка, абсолютно закътано местенце, едновременно защитено и заплашено от постоянно кръжащите отломки.
Скитниците използваха материал от кръжащите в орбита тела за постройка на централното депо и гориво-разпределителната станция в самия епицентър на този въртоп. Корабите долитаха отгоре или отдолу, през защитената полярна зона на двата кръжащи планетоидни компонента.
Като някакво древно тържище на кръстовище на кервани, Ураганово депо беше станало популярно място, където товарни ескорти с екти можеха да разтоварват горивото за експедитивно разпращане до други колонии. Тук живееха и работеха много скитнически търговци, а много други преминаваха транзит. Докарваха метали, гориво, храни, платове и дори ханзейски стоки за продажба и търговия. Ежедневно пристигаха по два-три кораба и капитаните и екипажите им купуваха, пазаряха се или разменяха товарите си за други стоки.
Роберто Кларин беше тъмнокос гласовит мъж, който държеше да вкусва всяка нова храна, която минаваше през станцията му — вместимостта на стомаха му беше неговата тарифа. Под неговото ръководство в началото Ураганово депо много бързо процъфтя, но след наложения от хидрогите ултиматум срещу небесния миннодобив и след ембаргото срещу Голямата гъска станцията много често заприличваше на призрачен град.