Буреносни хоризонти
- Автор: Андерсон Кевин Джеймс
- Серия: the saga of seven suns #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Камен Костов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Буреносни хоризонти». Краткое содержание книги:
Но съвършено различните цивилизации изковават нови съюзи, които заплашват стародавния порядък.
Тор’х не представляваше никакъв проблем. Младият мъж участваше доброволно от самото начало… а като престолонаследник щеше да е много важно оръдие в една неминуемо трудна, но необходима битка.
Пери’х обаче по всяка вероятност щеше да създаде проблеми. Кандидат-губернаторът беше изключително интелигентен и изключително предан на баща си, а така също и лишен от очевидни недостатъци. Но Руса’х щеше да намери правилното решение. Изворът на светлината щеше да го води безпогрешно през многобройните изпитания, които трябваше да превъзмогнат, устремени към бляскавото бъдеще.
След като синкавобялото първично слънце залезе и небето се обагри в ръждивите оранжеви отблясъци на разискреното вторично светило, губернаторът на Хирилка се прибра в цитаделния палат. Хоризонтният куп заблещука със стотиците си светове и звезди, осеяли небосвода.
След травмата на главата нормалните за всеки илдириец тизмени връзки вече не държаха Руса’х в мрежата си. Сега, когато се бяха нагълтали с пресен шайинг, повечето жители на Хирилка блуждаеха замаяни и откъснати от духовната мрежа. Бяха се освободили от натрапчивия надзор на мага-император Джора’х и Руса’х можеше да ги вплете в нова могъща структура.
По негова команда сега всички хирилкийци бяха изпаднали в същото онова лечително духовно безмълвие, обгърнало Руса’х от толкова време. Докато се намираше в дълбок подтизмен сън, Изворът на светлината го дари с върховни умения, благодарение на което сега разполагаше с неподозирана енергия. Докато населението се намираше под упоителното въздействие на суровия шайинг, той щеше да започне да събира вкочанените нишки на тизма, които в противен случай отново биха се съсредоточили в Джора’х. Руса’х щеше да ги изтегли една по една и да изгради нови духовни пътеки, да изтъче от съзнанията на хирилкийците съвършена бродерия по свой собствен модел, вдъхновен от самия Извор на светлината…
Заобиколен от преданите си последователи, Руса’х се усмихваше. Неговите партньорки в насладите, свещениците-философи и преданият Тор’х стояха до него, готови да му предложат подкрепата си. Те бяха основата на новата му мрежа, в която щеше да вплете и циментира духовните нишки на всички хирилкийци, преди да е отминало въздействието на шайинга. Много скоро цялата Хирилка щеше да стане част от него, неговата собствена дантелена мрежа на тизма.
В самия център, но изолиран от недоловимите промени, младият Пери’х стоеше и гледаше неодобрително как прислугата сервира храните и питиетата за пиршеството. Кандидат-губернаторът все още не можеше да разбере случващото се. Замаяните от шайинга танцьори се препъваха тромаво, вместо да изпълняват грациозните си движения.
— Това е отвратително, чичо.
— Престани да недоволстваш — грубо подвикна Тор’х. — Народът заслужава това празненство.
Пери’х седеше на предназначеното за него място, без да докосва храната. Чувстваше се зле, кожата му беше бледа и влажна. След като толкова много жители на Хирилка се бяха откъснали от тизма на Джора’х и се бяха свързали с Руса’х, кандидат-губернаторът беше лишен дори от облекчителното спокойствие на незначителната отломъчна колония. А нещата за него щяха да се влошават все повече и повече.
Руса’х се изправи и всички присъстващи в открития павилион млъкнаха, въпреки че все още не се намираха под абсолютния му контрол. Губернаторът ги огледа с блеснали очи, удовлетворен от огромния потенциал около себе си.
Извика двамата медицински служители, които го придружаваха от Илдира, за да следят състоянието му и да насочват възстановяването му. Тайно бе принудил единия да вземе шайинг и го привлече на своя страна, след което вече не беше проблем да убеди и другия. Тази вечер двамата щяха да направят необходимото за циментирането на неговата разрастваща се власт.
— Ще направя изявление, на което повечето от вас в първия момент няма да повярват.
Каза го, макар да беше убеден, че ще му повярват. Държеше всички в хватката си. Разполагаше с доказателство, което категорично обясняваше обезпокоителното поведение на мага-император Джора’х напоследък.
— Живеем в тежки времена и Хирилка понесе много страдания. Хидрогите ни плячкосват. Търпим поражения не защото Изворът на светлината е помътнял, а защото нашите водачи не са в състояние да го съзрат. Моят баща магът-император Сайрок’х имаше толкова много замисли, че се заблуди. Моят брат Джора’х е още по-зле, тъй като съзнателно предпочете да остане в слепота.