Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
Никола и Мадлин се отдръпнаха, за да не пречат на лекарите и Мадлин прошепна:
— Защо са я накарали да ги гледа сега? Сто процента не го правят винаги по този начин, особено когато смъртта е била насилствена.
— Да, викат роднините чак когато телата са в моргата, измити и подготвени от гробаря. Нещо кара Префектурата ужасно да бърза с разпознаването.
Доколкото виждаха, Хал щеше за известно време да бъде зает. Никола се върна в балната зала, а Мадлин го последва.
Ронсард отново беше притиснал Албие в един ъгъл. Когато се приближи, Никола го чу да казва:
— Запазих спокойствие по време на целия този фарс, Албие, а сега ми кажи с какво мислиш, че разполагаш. Освен ако, — добави с усмивка Ронсард — не се боиш, че то няма да издържи на щателния ми оглед.
Албие му отвърна със същата хладна усмивка.
— Добре. Това не беше опит да те забавя, Ронсард, просто исках да се уверя в моите факти. Оттук.
Албие го поведе към вратата, която Никола беше забелязал преди това, онази която охраняваха полицаите. Албие кимна на секретаря Виярн, който бързо дойде при тях и извади ключ от джоба си.
Виярн отключи и плъзна крилата. Стаята зад тях беше тъмна, с малки прозорци високо на външната стена. Албие даде поредния знак и един полицай тържествено внесе лампа.
Ронсард, очевидно хранещ толкова непоносимост към театралниченето, колкото и Никола, взе лапата от полицая и я вдигна, за да освети стаята.
Никола видя на пода още едно тяло, оставено така, както е било намерено, за разлика от останалите. Той се приближи към него като ръгна Виярн с лакът по пътя си.
Тялото принадлежеше на слабоват младеж със сплъстена руса коса и лежеше проснато на паркета сред следи от фигури от пепел и някакъв черен прах, който можеше да е сажди. Повечето от фигурите бяха замазани от кръв, която в по-голямата си част бе разлята около тялото на младежа. Гърлото му беше прерязано и лампата хвърляше отблясъци по острието на ножа, който обезцветената ръка все още стискаше.
— Ето го вашият магьосник. — каза Албие.
Никола погледна към Ронсард, чието потресено невярващо лице казваше всичко, след това към Лорд Албие, който самодоволно оправяше ръкавиците си. Доколкото Ронсард все още беше онемял от ярост, Никола се прокашля и попита:
— Убил всичко живо в къщата, почистил след себе си, след което си прерязал гърлото, предполагам?
Албие вдигна вежди при тази презумпция, след което забеляза, че всички, които можеха да ги чуят, полицаи, инспектори, техните помощници, лекари, го гледаха и очакваха отговора му. Отвърна рязко:
— Бил е магьосник, казвал се е Мерит Каен, обучен в Лодун и нает от Лорд Шалдом, за да пази от крадци и нашественици тази къща и именията на семейството в провинцията. Осведомиха ме, че остатъците от символи по пода в тази стая са белег за упражняване на некромантия. Изводът се налага от само себе си.
— Нима? — гласът на Ронсард беше изумително студен, на ръба на сарказма и остър като бръснач.
Албие присви устни.
— Упражнявал е некромантия в къщата в Габардин и се е уплашил, когато сте открили мястото. Опитал се е да ви елиминира чрез нападението на „Съдебен“. Междувременно някой от злощастните прислужници тук също е открил някакво доказателство за деянията на Каен и навярно е влязъл в открит сблъсък с него. В лудостта си Каен избил всички в къщата, след което…
— Много удобно се самоубива в пристъп на разкаяние. — довърши Никола. — Колко… спретнато от негова страна.
Албие за момент сякаш щеше да се нахвърли отгоре му, след което измърмори някаква ругатня и се обърна.
Никола се усмихна невесело наум. Виярн и близките полицаи се правеха, че не са чули словесната схватка. Ронсард беше прекалено зает с огледа на мъртвеца, за да я чуе и сега подаде лампата на Никола без да го погледне и се наведе, за да огледа внимателно пода. Предпазливо огледа къде да стъпи, след което отново, за да може да коленичи с усилие до тялото. Никола зае неговото място до вратата и вдигна лампата така, че Ронсард да вижда. Наведе се доколкото можа, за да огледа стените на стаята. Нямаше и следа от разтопяването, което беше видял в подземието на Валент Хаус, където бе извършена некромантия. Щеше много да се изненада, ако имаше.
Ронсард беше повдигнал внимателно мъртвата ръка, която все още стискаше ножа. След което я положи бавно на пода и каза:
— Бедният младеж.
— Сам ли си е прерязал гърлото? — попита Никола — Не че има значение.