Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Благодаря, Елдред! О, благодаря ти! — Преди да се втурне вътре, тя го прегърна, а гърдите й се притиснаха като два твърди малки камъка към ризата му. — Довечера най-после може би ще спя спокойно.
Тя може и да заспи, но Джонас се съмняваше, че на него ще му е до сън.
Със сведена глава и сплетени зад гърба ръце тръгна към конюшнята на Хуки, където държеше коня си. По отсрещния тротоар тичешком се задаваха група момчета; две от тях размахваха окървавени кучешки опашки.
— Ковчези! И ние като теб сме Големи ковчези! — нагло извика едното.
Джонас измъкна пистолета си и го насочи към тях — извърши движението светкавично и за миг ужасените хлапета го видяха в истинската му същност: с пламтящи очи и оголени зъби Джонас приличаше на белокос вълк в човешки дрехи.
— Махайте се, калпазани! — изръмжа той. — Изчезвайте, преди да съм ви издухал като прашинки — бащите ви ще има да празнуват!
За секунда сякаш бяха окаменели, но като се окопитиха, се разбягаха с писъци. Един дори забрави трофея си — кучешката опашка падна на земята и се разпери като кошмарно ветрило. Джонас се намръщи, прибра пистолета в кобура, отново сплете ръце зад гърба си и продължи с вид на размишляващ върху същността на боговете свещеник. Пък и какво, за Бога, го прихвана да вади оръжие срещу неколцина диванета?
„Разстроен си — мислено отбеляза. — Тревожен си.“
Точно така, беше разтревожен. Подозренията на плоскогръдата дъртофелница много го бяха стреснали. Не заради Торин — що се отнася до самия Джонас, Диърборн може да спи с момичето и на градския площад посред обед на Жътвен ден, ако поиска, — а защото Диърборн може да го беше измамил и за други неща.
„Веднъж те преметна и ти си обеща, че това няма да се повтори. Но ако наистина е бил с момичето, значи, отново те е надхитрил. Нали тъй?“
А-ха, както казваха в тези краища. Ако момчето е имало нахалството да се забърка с бъдещата любовница на кмета и с невероятна ловкост бе успяло да му се изплъзне от погледа, тогава какво остава от идеите на Джонас за трите хлапета от Вътрешността с жълто около устата?
„Веднъж ги подценихме и те ни направиха на маймуни — каза веднъж Клей. — Не искам да се случи пак.“
Дали ситуацията се повтаря? И какво в действителност знаят Диърборн и приятелчетата му? Какво точно са открили? И на кого са казали? Щом Диърборн е успял безнаказано да обезчести избраницата на кмета и така да преметне Елдред Джонас и всички останали.
— Добър ден, сай Джонас — рече в този миг Брайън Хуки. Ухилен до уши, той притискаше сомбрерото към широките си ковашки гърди и само дето не целуна праха под стъпките на Джонас. — ще пийнете ли млада ябълкова ракия, сай? Току-що изкарах новата реколта и…
— Искам си само коня — отсече Джонас. — Докарай го по-бързо и стига си дрънкал.
— Аха, тъй вярно, щастлив съм да услужа, благодаря, сай. — И той хукна да изпълни поставената задача, хвърляйки притеснен, ухилен поглед през рамо, за да се увери, че няма да го застрелят в гръб.
Десет минути по-късно Джонас пое на запад по Великия път. Изпитваше глуповато, но въпреки това силно желание да зареже всички тези щуротии: посивелият сатир Торин; Роланд и Сюзан с тяхната безспорно лигава тийнейджърска историйка; Рой и Клей, които действат бързо, но мислят бавно; Раймър с неговите амбиции; Кордилия Делгадо с призрачните й видения; те двамата с Джонас се усамотяват в някоя гориста долчинка, и докато той рецитира стихове, тя обкичва челото му с цветя.
И преди се бе измъквал, воден от вътрешния си глас; от доста места се бе омитал най-неочаквано. Беше се зарекъл да отмъсти на хлапетата, и макар да беше нарушавал цял куп други обещания, никога не се отмяташе от дадена пред себе си клетва.
Пък и трябваше да се съобразява с Джон Фарсън. Джонас никога не беше говорил лично с Добрия (и никога не бе проявявал подобни желания — Фарсън се славеше като буйстващ, опасен луд), но имаше да урежда сметки с Джордж Латиго, който вероятно ще води хората на Фарсън и сигурно щеше да пристигне всеки момент. Освен това именно Латиго беше наел Големите ковчези, беше им платил огромен аванс в брой (който Джонас още не беше поделил с Рейнолдс и Дипейп) и му беше обещал още по-голям дял от плячката, ако главните сили на Сдружението бъдат отблъснати от планините Шавед.
Латиго беше досаден като муха, но изобщо не можеше да се мери с оная птица, дето се задаваше след него. Пък и човек не получава голямата награда, без да рискува. Ако докарат конете, воловете, каруците с пресни зеленчуци, сбруите, петрола и кристална сфера и най-вече магичното кълбо — всичко ще бъде наред. Но ако се провалят, Фарсън и хората му ще има да играят нощно поло с главите им. Имаше такава опасност и Джонас го знаеше. Без съмнение и това щеше да се случи някой ден. Обаче когато главата му най-сетне напусне компанията на раменете му, разводът няма да е причинен от червеи като Диърборн или приятелите му, без значение от чия кръвна линия произлизат.