Магьосникът
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Серия: Тъмната кула #4
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Магьосникът». Краткое содержание книги:
Спасяват се като по чудо и продължават пътя си към митичната Тъмна кула, ала Роланд внезапно осъзнава, че за да не загуби приятелите си, трябва да им разкаже за онзи болезнен период от младостта си, който досега е пазил в тайна.
Това е историята за трагичната любов между Роланд и красивата Сюзан, за приключенията му с верните приятели Кътбърт и Алан в баронство Меджис, където всеки се стреми да притежава вълшебното кълбо — частица от Дъгата на Магьосника.
— Изпий това.
— Да. Благодаря ти. — Чаят беше горещ и още вдигаше пара, но тя го изгълта с благодарност. „Старото й гърло сигурно е обложено с варовик“ — рече си Джонас. Тя остави чашата и докато той отново я пълнеше, Кордилия изтри с накъдрения си ръкав сълзите от лицето си.
— Не го харесвам — каза. — Не го харесвам, не му вярвам, не вярвам на никого от тези тримата с превзетите им поклони от Вътрешността, проницателните им очи и превзетите им приказки, но особено на него. И все пак, ако нещо се е случило помежду им (много се страхувам, че е така), вината е нейна, нали? В крайна сметка жената трябва да отблъсква животинските импулси.
Той се приведе над масата и я погледна с гореща симпатия:
— Разкажи ми всичко, Кордилия.
И тя му разказа.
4
Рия обичаше всичко в кристалната сфера, но най-много й харесваше, че тя неизменно разкрива най-злото у хората. Никога не видя в розовите й дълбини как дете успокоява падналото си другарче, или пък уморен съпруг с глава в скута на жена си, или възрастна двойка, която спокойно вечеря в края на деня — сферата се интересуваше от тези неща не повече от Рия.
Вместо това разкриваше кръвосмешения, майки, които бият децата си, и съпрузи, които малтретират жените си. Веднъж Рия видя банда хлапета от западната част на града (би я развеселило да научи, че тези нахакани осемгодишни хлапета се наричат Големите ковчези), които примамваха скитащи кучета с кокал, а след това се забавляваха да им режат опашките. Бе виждала обири и поне едно убийство: двама скитници се скараха за някаква глупост и единият наръга другия с вила. Това се случи през първата дъждовна нощ. И до ден-днешен тялото гниеше покрито със сено и плевели в една канавка до Великия западен път. Може и да го открият преди есенните дъждове да удавят поредната година, но Рия се съмняваше.
Следеше също Кордилия Делгадо и онази стара пушка, Джонас, които седяха на една от външните маси в Зеленото сърце и говореха за… е, разбира се, не знае, нали? Но пък виждаше очите на проклетата мръсница. Беше се прехласнала по него и цялото й лице руменееше. Толкова да се пали и да припада заради един нищо и никакъв пъзльо и неуспял стрелец. Колко смешно, да, и Рия реши да им хвърля по едно око от време на време. Сигурно ще бъде много забавно.
След като й показа Кордилия и Джонас, кълбото отново угасна. Рия прибра кутията с окото на заключалката. Като видя Кордилия в магическата сфера, старицата се сети, че трябва да се дооправи с развратната й племенница. Макар и разбираемо, все пак е смешно, че още не е приключила с тази работа — но веднага щом измисли как да си върне на малката сай, мислите и чувствата на Рия се успокоиха и образите отново се появиха в кристалната сфера; омагьосана от тях, старицата временно бе забравила, че Сюзан Делгадо е още жива. Сега обаче си припомни плана. Да пусне котка в гълъбарника. И като стана дума за котки…
— Мъсти! Е-хо, Мъсти, къде си?
Котката се изплъзна от купчината дърва, а в прашния здрач на колибата очите й сияеха (когато времето отново се оправи, Рия също отвори капаците на прозорците си) и животното махаше с изправена опашка. Скочи в скута й.
— Имам задача за теб — каза тя и се наведе да оближе котката. Прекрасният вкус на козината на Мъсти изпълни устата и гърлото й.
Мъсти измърка и изви гръб към устните й. Животът е хубав за котка-мутант с шест крака.
5
Джонас се отърва от Кордилия при първа възможност — макар и не толкова скоро, колкото му се искаше, защото трябваше да остави глупавата дъртачка в добро настроение. Можеше да му потрябва и друг път. Накрая я целуна в ъгълчето на устата (от което тя така пламна, че той се уплаши да не получи мозъчен удар) и обеща, че ще се поинтересува от проблема, който я притеснява.
— Но дискретно! — тревожно помоли тя.
Да, потвърди й той, докато я изпращаше до вкъщи, ще бъде дискретен — целият бил изтъкан от дискретност. Знаеше, че Кордилия няма — и не би могла — да се успокои, докато научи със сигурност, но предположи, че цялата работа ще се окаже само блъф. Тийнейджърите обичат да драматизират, нали? И ако госпожичката е усетила, че леля й има страх от него, като нищо би могла да засили тревогата й вместо да я разсее.
Като спряха пред бялата дъсчена ограда, която отделяше от улицата градината на Кордилия, на лицето й се изписа невероятно облекчение. Приличаше на начесано муле.
— Е, и през ум не ми е минавало, но е възможно, нали?
— И още как — отвърна Джонас. — Но все пак ще проверя най-внимателно. Предупреден, значи въоръжен. — Отново я целуна в ъгълчето на устните. — И нито дума пред онези от Сийфронт. Дори и намек.