Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Нека отбележим между другото, че Илия лъже своя бог: той се бои не от израилевите синове, а от госпожа Иезавел, за която обаче мълчи. За да му угодят, децата на израил хвърлили всички пророци на Ваал в рекичката; от тях вече нямало защо да се бои. Идолопоклонството, за което той говори, вече е минала работа. Щом видял чудото на планината Кармил, народът викал: „Да живее Адонай!“ Бог също така добре знае, както и Илия, за обръщането на общественото мнение в негова полза. Не може да се разбере наистина що за глупости е брътвял Илия!
„И каза му бог: излез и застани на планината пред лицето господне; и ето господ ще мине, и голям и силен вятър, който цепи планини и събаря скали пред господа; но не във вятъра е господ; след вятъра — земетръс, но не в земетръса е господ“ (ст. 11). Представете си Илия върху тази танцуваща планина. Ето едно зрелище, за което заслужава да се плати! Но това не е всичко. „След земетръса — огън, но не в огъня е господ; след огъня — лъх от тих вятър (и там е господ)“ (ст. 12).
Не се смейте! В тихия вятър именно е бил господ! „Като чу това, Илия си закри лицето със своя кожух, излезе и застана при входа на пещерата. И към него биде глас, който му каза: защо си тук, Илия?“ (ст. 13). Пророкът повторил дума по дума предишния си отговор. „И господ му рече: върни се по пътя си през пустинята в Дамаск и кога пристигнеш, помажи Азаила за цар на Сирия, а Ииуя, Немесиевия син, помажи за цар над израиля; Елисея пък, Сафатовия син, от Авел — Мелоха, помажи за пророк вместо себе си; който избегне от Азаиловия меч, него ще убие Ииуй, а който се избави от меча на Ииуя, него ще убие Елисей“ (ст. 15–17). Никой никога не е могъл да обясни това място в Библията, тъй като никъде не е казано, че Елисей е бил помазан и че е убил нещастници, спасили се от меча на Ииуй.
„И той тръгна оттам и намери Сафатовия син Елисея, когато ореше; дванайсет рала (волове) имаше той и сам беше при дванайсетото. Минавайки край него, Илия хвърли кожуха си върху му. И (Елисей) остави воловете и се затече след Илия и каза: позволи ми да целуна баща си и майка си и ще тръгна след тебе. Той му отговори: иди и върни се, защото какво съм ти сторил?“ (ст. 19–21). По такъв начин Елисей просто става слуга на Илия, без да получи нито капка елей на темето си.
Глава 20 от третата книга на „Царства“ разказва за войната, която сирийският цар Венадад (още един неизвестен!) обявява на израилския цар по съвсем необикновен случай. Едно прекрасно утро тоя Венадад изпратил да кажат на Ахав: „дай ми среброто си и златото си, жените си и синовете си“ (ст. 5).
Ахав свикал старейшините и им казал:
— Струва ми се, че той ми се присмива?
А старейшините му отговорили:
— Не слушай Венадада и не изпълнявай молбата му.
Като видял, че искането му е отхвърлено, Венадад изпаднал в голям гняв и се заклел, че ще превърне Самария на пух и прах. Обявяване на война. Жестоко сражение. Тържество на Ахав, когото внезапно и неизвестно защо бог покровителствува. Венадад се скрива в град Афек и се крие там, като пребягва от една вътрешна стая в друга. В края на краищата Венадад попада в ръцете на Ахав, който му дарява живота. „Неизменният“ бог се разкайва, че дарил на Ахав победа!
По-нататък следва прочутата история с Навутей, който имал лозе в Изреел, в съседство с двореца на Ахав. Царят направил на тоя лозар предложение, което могло да съблазни всекиго: поискал да купи лозето, за да си направи там градина. Предлага да заплати на Навутей, без да се пазари, каквото той поиска, или пък, ако Навутей желае, царят му предлага друго лозе, много по-хубаво. Навутей отклонява предложението на царя. Лозето му е наследствено и той няма да го отстъпи за каквито и да било блага. Като вижда това нечувано упорство, Ахав е толкова огорчен, че престава да пие и да яде. Тогава Иезавел праща при Навутей наемни убийци и след това съветва Ахав да влезе във владение на многожеланото лозе. Тия събития предизвикват намесата на бога чрез Илия. Като чул заплахата, казана по негов адрес чрез Илия, Ахав раздрал дрехите си и в продължение на известно време се разхождал по улиците на града не другояче, а в чувал (гл. 21).
Обстоятелствата, които предшествуват смъртта на Ахав, заслужават да се разкаже за тях подробно, според „свещения текст“. За щастие глава 22 от третата книга на „Царства“, която излага онова, което станало по тоя повод не само на земята, но също и на небето, може да се чете без скука. Ние срещаме тук някой си Михей, по занятие пророк, който присъствувал на великия съвет на самия бог в небесното царство и разказал всичко, каквото е видял и чул там със собствените си очи и уши. Вие ще се убедите, че по-голяма точност не е възможна.