Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„След като се изминаха много дни, биде слово господне към Илия в третата година: иди и се яви на Ахава, и аз ще дам дъжд на земята“ (III Царства, гл. 18, ст. 1). Значи в продължение на три години не е имало дъжд. „Илия отиде да се яви на Ахава. А в Самария имаше голям глад“ (ст. 2). То се знае, че след три години суша е имало глад. Но защо ли гладът е свирепствувал в Самария повече, отколкото където и да било?
„И Ахав повика Авдия, началника на двореца. Авдий пък беше човек твърде богобоязлив: когато Иезавел изтребваше пророците господни, Авдий взе сто пророка и ги кри в пещери, по петдесет човека, и ги храни с хляб и вода.
И Ахав каза на Авдия: тръгни по земята, по всички водни извори и по всички потоци по земята, дано нейде намерим трева, за да си прехраним конете и мъските и да се не лишим от добитък.
И те разделиха помежду си земята, за да я обходят: Ахав тръгна отделно по един път, а Авдий тръгна отделно по друг път“ (III Царства, гл. 18, ст. 3–6).
Трудно е някак да си представим цар, който оставя двореца и тръгва да търси храна за конете. Струва ни се, че той е можел да прати някого от слугите си. Нима поради жестоката сиромашия, резултат на трите години суша, цар Ахав е разпуснал целия си дворец и служещите, като е запазил само началника на двореца? Най-необичайното в това е, че още имало извори, потоци и реки. Полята били безплодни поради липсата на дъжд — това е ясно; но същата суша не е могла да не окаже влияние на потоците и ручеите, за които Ахав говори с Авдий. Забавно е, че никой от вярващите, четейки Библията, не си задава нито един от тия въпроси.
Да продължим. Търсейки трева, Авдий срещнал Илия и се проснал пред него. Пророкът му заповядал да съобщи на Ахав за предстоящото му посещение. Тая поръка разтревожила по странен начин Авдий, който разсъждавал така: „Когато аз си ида от тебе, дух господен ще те отнесе, не зная къде; и ако отида да обадя на Ахава и той не те намери, ще ме убие“ (ст. 12). Очевидно тоя наивник Авдий така се е боял от бога, че дори в думите на пророка подозирал клопка. За щастие, Илия го успокоил и насърчил, като обещал непременно да се покаже на Ахав в същия ден.
„Авдий отиде да посрещне Ахава и да му обади. И Ахав отиде да посрещне Илия.
Щом Ахав видя Илия, рече му: ти ли си, който смущаваш израиля?
Илия му отговори: не аз смущавам израиля, а ти и бащиният ти дом, понеже презряхте господните заповеди и вървите по Вааловци; сега прати и събери при мене цял израил на планина Кармил, и четиристотин и петдесетте Ваалови пророци, и четирите стотин дъбравни пророци, които се хранят от трапезата на Иезавел.
И Ахав прати до всички израилеви синове и събра всички пророци на планина Кармил.
Тогава Илия пристъпи към целия народ и каза: още ли ще куцате на две колена? Ако господ е бог, вървете след него; ако ли Ваал — вървете след него. А народът му не отговори ни дума.
… Само аз останах пророк господен, а Ваалови пророци има четиристотин и петдесет души (и четиристотин дъбравни пророци); нека ни дадат две телета и нека си изберат едно теле, и да го разсекат и положат върху дърва, но огън да не подклаждат; аз пък ще приготвя другото теле и ще го положа върху дърва, и огън няма да подклаждам; тогава призовете вие името на вашия бог, аз пък ще призова името на господа, моя бог. Оня бог, който отговори чрез огън, той е бог. И целият народ отговори и каза: добре! (нека бъде тъй).
И рече Илия на Вааловите пророци: изберете си едно теле и го пригответе вие по-напред, понеже сте много; и призовете името на вашия бог, но огън не подклаждайте.
И те взеха телето, което им бе дадено, приготвиха го и призоваха името на Ваала от утринта до пладне, думайки: Ваале, чуй ни! Ала нямаше ни глас, ни отговор. И те скачаха пред жертвеника, който бяха направили.
По пладне Илия начена да им се присмива и казваше: викайте по-високо, защото той е бог; може би се е замислил или е зает с нещо, или е на път, а може би и спи тъй ще се събуди!
И те почнаха да викат високо и по обичая си да се бодат с ножове и копия, тъй че кръв течеше по тях“ (III Царства, гл. 18, ст. 16–28).
Критиците отбелязват, че планина Кармил се е намирала на територията на сидоняни, а сидонското царство не трябва да се омесва с израилското царство. Могли ли са поданиците на Ахав, за да отговорят на предизвикателството на пророк Илия, да се съберат в местност, принадлежаща на друго царство? Планината Кармил е намерила място в това повествование само поради слабата запознатост на „божествения гълъб“ с географията. Критиците посочват още, че ако се повярва в реалността на тоя епизод и той се приеме така, както е разказан, от него проличава нагледно, че народът е бил много добросъвестен и честен, щом е приел единодушно предложението на Илия. Не по-малко очевидно е, че неговите жреци, които библията толкова порицава, са вярвали в своя Ваал така, както Илия в своя бог, щом са си нанасяли екзалтирани удари с нож и са проливали кръвта си, за да добият небесния огън.