Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Минаха се три години, без да има война между Сирия и Израил. На третата година иудейският цар Иосафат отиде при израилския цар“ (III Царства, гл. 22, ст. 1–2). Полезно е да се знае, че Иосафат, син на добродетелния Аса, сам се отличавал с примерно благочестие: през цялото време на съществуването на иудейското царство само той, Иосафат, а също и цар Езекия, за когото ще стане дума по-нататък, са посочени от църквата като примерни монарси. Но благочестивият Иосафат поддържал най-тясно приятелство с нечестивия Ахав; идолопоклонството на Ахав и Иезавел толкова малко го смущавало, че той поискал ръката на дъщеря им Готолия за своя син Иорам, което не му било отказано. Ще отбележим между другото, че царица Иезавел била много плодовита, а многобройността на семейството е една от най-добрите божии благословии, както твърди Библията. Макар и идолопоклонници, Ахав и Иезавел били достатъчно благословени от бога, защото, както ще видим по-късно, те имали не по-малко от седемдесет и двама синове, без да се смятат дъщерите, от които Готолия била най-голямата.
И ето благочестивият Иосафат е на гости на тъста си Ахав. „Израилският цар каза на слугите си: знаете ли, че Рамот галаадски е наш? А ние тъй дълго мълчим и го не вземаме от ръцете на сирийския цар“ (ст. 3). Наистина преди три години, през време на войната с Венадад, Ахав бил изтребил враговете си, но след изтребването им не се досетил да завладее еврейския град Рамот. Каква разсеяност! „И рече на Иосафата: ще дойдеш ли с мене на война против Рамот галаадски. Иосафат отговори на израилския цар: както ти ще идеш, тъй и аз; както твоят народ, тъй и моят народ; както твоите коне, тъй и моите“ (ст. 4).
Трябва да отбележим, че това било във висша степен мило от негова страна и е изказано със свещено изящество! Бидейки благочестив човек, Иосафат посъветвал да направят и справки при бога, за да изяснят дали той гледа благосклонно на замисляната експедиция. „Иосафат рече на израилския цар: попитай днес какво ще каже господ. Израилският цар събра пророците — до четиристотин души — и ги попита: да ида ли на война против Рамот галаадски, или не? Те отговориха: иди, господ ще го предаде в ръцете на царя“ (ст. 5–6). Очевидно на евреите не са липсвали пророци: осемстотин и петдесетте пророка Ваалови и дъбравни били изтрепани на брега на Кисон; след три години вече ги замествали четиристотин пророци на Яхве.
Иосафат сметнал, че това е недостатъчно. Той би желал нито един пророк да не пропусне тая консултация. Затова Иосафат казал: „няма ли тук още някой пророк господен, та чрез него да попитаме господа? Израилският цар отговори на Иосафата: има още един човек, чрез когото може да попитаме господа, но аз го не обичам, защото не пророкува за мене добро, а само зло — той е Иемвлаевият син Михей. Иосафат каза: царю, не говори тъй. Израилският цар повика един скопец и рече: иди по-скоро за Иемвлаевия син Михей“ (ст. 7–9).
Като се явил при царя, и Михей почнал, както другите, да им предвещава победа на Рамот (ст. 13–15). Това приятно пророчество в устата на Михей силно учудило Ахав. „Тогава царят му рече: пак и пак те заклевам да не говориш нищо, освен истината в името на господа. Той отговори: виждам всички израилтяни, пръснати по планините като овци, които нямат пастир. И господ каза: началник нямат: нека всеки се върне с миром у дома си. Израилският цар рече на Иосафата: не говорих ли ти, че той не пророкува добро за мене, а само лошо?“ (ст. 16–18).
Оставало да се изясни защо другите пророци давали благоприятни предсказания и кой в края на краищата е по-силен и по-прав? Кому да вярват? Какво да правят? Михей заговорва отново и тук неговото повествование става особено забележително.
„Изслушай словото господне: видях господа да седи на своя престол и цялото небесно войнство стоеше при него отдясно и отляво; и господ рече: кой би склонил. Ахава да иде и падне в Рамот галаадски? И един казваше тъй, а други — инак; един дух се изстъпи, застана пред лицето на господа и рече: аз ще го склоня! А господ попита: с какво?
Той отговори: ще изляза и ще стана лъжлив дух в устата на всичките му пророци. Господ каза: ти ще го склониш и ще изпълниш това; иди и стори тъй.
И ето господ сега допусна лъжливия дух в устата на всички тия твои пророци; но господ изрече за тебе лошо“ (III Царства, гл. 22, ст. 19–23).