Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Но от подобни смешни и фантастични повествования трябва все пак да извеждаме правилни заключения относно историята на еврейския народ. Материал за това, макар и дребен, остава, когато библейските анекдоти се освобождават от „чудесата“ и другите фантастични украшения. От изложеното например личи, че израилският и иудейският народ в края на краищата са се покланяли на един и същи бог и само го наричали различно. Израил имал златни телци, а иуда златни бикове, които Соломон поместил в светилището и които останали там до разрушението ма Иерусалим и на храма „от фараон Сусаким“. От текста личи, че израил всъщност не се покланял на телците си, защото е казано, че се покланял на Ваал. Но думата „Вал“, „Вел“, „Ваал“, означавала „господ“, както и „Адонай“, „Елоха“, „Саваот“, „Яхве“. Ритуалът на жертвоприношенията бил същият. Разликата била само в користните интереси на свещенослужителите. Ереста на израил се заключавала в това, че израилтяните извършвали моления и принасяли жертви не в Иерусалим, който се владеел от коляното на иуда, а у тях си.
„Пладне мина, а те се още вилнееха тъкмо до вечерното жертвоприношение; ала не се чу ни глас, ни отговор, нито слух…
Тогава Илия рече на целия народ: приближете се до мене. И всичкият народ се приближи до него. Той въздигна пак срутения жертвеник господен.
И взе Илия дванайсет камъка, тъкмо колкото са колената на синовете на Иакова, комуто господ бе казал тъй: Израил ще бъде твоето име.
И съгради от тия камъни жертвеник в името на господа, и около жертвеника направи окоп, който побираше две сати зърна.
И тури дърва (върху жертвеника), разсече телето, положи го върху дървата.
И каза: напълнете четири ведра вода и изливайте върху всеизгаряната жертва и дървата. (И направиха тъй)…
И водата се разля около жертвеника, а окопът се напълни с вода.
Когато принасяха вечерната жертва, пророк Илия се приближи (извика към небето) и каза: господи, боже Авраамов, Исааков и Израилев!… Нека познаят днес (тия човеци), че ти един си бог у израиля, и че аз съм твой раб и извърших всичко по твое слово.
Чуй ме, господи, чуй ме! Нека познае тоя народ, че ти, господи, си бог и ти ще обърнеш сърцето им (към себе си).
И огън господен падна и пояде всесъжение, дърва, камъни и пръст и погълна водата, която беше в окопа.
Като видя това, всичкият народ падна ничком и каза: господ е бог, господ е бог!
Тогава Илия, им рече: хванете Вааловите пророци, та ни един от тях да се не скрие. Хванаха ги, а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла“ (III Царства, гл. 18, ст. 29–40).
"Тогава Илия им рече: хванете Вааловите пророци… а Илия ги отведе при потока Кисон и там ги изкла" (III Царства, гл. 18, ст. 40).
Някои учени твърдят, че Илия е алегорична личност и че в действителност никога не е имало никакъв пророк Илия. Но дори и да е живял, то, казват критиците, никога нито един човек не е бил по-безчовечен. Защото, според самия текст, пророците на Ваал също така горещо вярвали в своя бог, както и той в своя, и вярата им била също така силна, както и неговата вяра. Те били верни на своя бог и на царя си. Най-голяма несправедливост било да се лишат от живот. И как така израилският цар е изтърпял тази масова екзекуция? Нали това е било за него присъда срещу самия него. Най-сетне Илия е трябвало да разчита, че нечуваното чудо — появата при ясно време на мълния, която мигновено запалва бика, дървата, камъните и потоците вода — би накарало, разбира се, пророците еретици да се поразмислят и несъмнено би ги обърнало във верния път. Нали той е трябвало да се грижи за разкаянието на грешниците, а не за това, да ги умъртви.