Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
След като захвърлил пророците на Ваал във водите на Кисон, „Илия рече на Ахава: иди, яж и пий, защото се чува шум от дъжд“ (ст. 43). Вие не сте забравили, че в продължение на три години всички народи на земята с нетърпение чакали благодатен дъжд. Следователно Илия съобщил на Ахав щастлива новина. Но той е лъгал, като казвал, че се чува шум на потоци, защото за момента още нищо не се чувало, както личи от следните редове: „Ахав отиде да яде и да пие, а Илия се изкачи на връх Кармил, наведе се към земята, тури лицето си между коленете“ (42). Пророкът е имал, види се, акробатични способности!
„И рече на слугата си: иди и погледни към морето. Той отиде, погледна и рече: няма нищо. Той каза: направи това седем пъти.
На седмия път той каза: ето от морето се подига малко облаче, колкото човешка длан. Той рече: иди, кажи на Ахава: впрегни (колесницата си) и тръгвай, да те не свари дъждът.
В това време небето потъмня от облаци и от вятър и заваля силен дъжд; Ахав пък седна в колесницата си, (заплака) и тръгна за Изреел.
И ръката господня беше върху Илия. Той препаса кръста си и тичаше пред Ахава до самия Изреел“ (III Царства, гл. 18, ст. 43–46).
Видът на тоя свет старец, който без чадър тичал пред царската колесница под дъжда с все сила, трябва да е бил доста живописен!
„И Ахав разказа на Иезавел всичко, що стори Илия, и как той уби с меч всички пророци.
А Иезавел проводи пратеник при Илия да каже: (ако ти си Илия, пък аз Иезавел), нека боговете ми сторят това и това и нещо повече да сторят, ако утре по това време не направя с твоята душа, каквото бе сторено с душата на всекиго от тях.
Като видя това, Илия стана и замина, за да спаси живота си, и дойде във Вирсавия, която е в Иудея, и там остави слугата си; а сам отиде в пустинята на един ден път и като дойде, седна под една хвойна и искаше да умре, думайки: стига вече, господи, прибери душата ми, понеже аз не съм по-добър от отците си“ (III Царства, гл. 19, ст. 1–4).
Тук са чудни две неща: първо, че царица Иезавел била толкова глупава, че предупредила Илия за заповедта си да го убие на другия ден. Това давало на пророка двадесет и четири часа време да си плюе на краката. Второ, чудна е също страхливостта на тоя господин; притежавайки способност да възкресява мъртви и да извиква по свое желание облаци и мълнии, той почувствувал малодушен страх пред заплахите на една жена езичница.
„И легна, та заспа под хвойната. И ето ангел се докосна до него и му каза: стани, яж (и пий).
Илия погледна, и ето до възглавето му печена питка и стомна вода. Той хапна, пийна и пак заспа.
Ангел господен се върна повторно, докосна се до него и каза: стани, яж (и пий), понеже те чака дълъг път.
Той стана, хапна и пийна и като се подкрепи с тая храна, вървя четирийсет дни и четирийсет нощи до божията планина Хорив“ (III Царства, гл. 19, ст. 5–8).
Диктувайки на библейския писател тая „свещена“ история, „божественият гълъб“ очевидно съвсем е забравил, че на времето сам е разказвал за евреите, които вървели от планината Хорив до околностите на Вирсавия тридесет и осем години. Нека си представим благочестива богомолка, която е поразена от това противоречие, ала като не смее да се съмнява, попитва своя духовен отец защо тук има такова противоречие. Мислите ли, че духовникът ще бъде поставен в трудно положение? Нищо подобно! „Светите отци“ винаги знаят какво и как трябва да говорят на вярващите.
— От планината Хорив до Вирсавия — важно би казал той — разстоянието е триста четиридесет и седем пъти по-голямо, отколкото от Вирсавия до планината Хорив; ето защо Моисей е ходил тридесет и осем години, а Илия четиридесет дни, според словото божие, което не може нито да се заблуждава, нито да ни въвежда в заблуждение.
И вярващата ще се покланя на Библията толкова повече, колкото по-малко я разбира. Трябва също горчиво да съжаляваме, че Библията не дава рецептата за приготвяне на тази питка, която може да насити пътешественика за четиридесет дни.
Пътешествието, което почнало по толкова необичаен начин, разбира се, е криело за пророка и други изненади. Щом пристигнал на планината Хорив, „влезе там в пещерата и пренощува в нея. И ето биде към него слово господне, и господ му каза: защо си тук, Илия?“ (ст. 9). Илия не получил от ангела никакви инструкции: той знаел само, че трябва да отиде на планината Хорив, и нищо повече. Каква е била целта на това пътешествие, той съвсем не знаел. По такъв начин въпросът на бога бил странен. При все това, като се извинил, Илия отвърнал: „пламнах от ревност за господа, бога Саваота, защото израилевите синове оставиха твоя завет, разрушиха твоите жертвеници и с меч убиха твоите пророци; само аз останах, но и моята душа търсят да вземат“ (ст. 10).