Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Как намирате тоя свещен анекдот? И как намирате всемогъщия, всезнаещ бог, който се съветва с ангелите и измисля как да измами хората и да ги изтреби? Лорд Болингброк, като коментира това място от Библията, казва, че тоя анекдот е лошо подражание на един епизод от Илиадата, дето Юпитер, стараейки се да подигне славата на Ахил във вреда на Агамемнон, излъгва последния в съновидение.
„Възможно е — пише английският философ — свещеникът, който е съставял древноеврейските легенди, да е подражавал на легендите на Омир, защото еврейските книги са били написани много по-късно. В цялата Библия еврейският бог е много по-ниско от гръцкия бог: той почти винаги търпи поражение. Той мечтае само за жертвоприношения, а народът му постоянно умира от глад. Колкото и да се е появявал лично, колкото и да е говорел със собствените си уста, той не се ползува с особено влияние върху своя народ и народът не изпълнява нищо от исканията му. Построяват му храм, но се явява някой си неизвестен Сусаким, цар египетски, който не оставя от храма камък върху камък. Той дава на Соломон дара мъдрост, но Соломон му се надсмива, изменя му и се покланя на други богове. Дава обетованата земя на своя народ и тоя народ живее там в робство от времето на смъртта на Иисус88 до възцаряването на Саул. Наистина няма нито по-нещастен бог, нито по-нещастен народ.
Нека съставителите на древноеврейските приказки да тълкуват, че евреите търпели нещастия заради неблагочестието и неверността си към бога. Нашите англикански свещеници биха могли да кажат същото и за ирландците, и за нашите шотландски планинци, много нещастни, макар и много религиозни и богобоязливи. Няма нищо по-лесно от това, да кажеш: щом си бил разбит и поразен, то е защото ти си недостатъчно религиозен; ако даваше повече пари на църквата, ти би преуспявал и би победил. Тоя гнусен предразсъдък води началото си от дълбоката древност: той е обиколил целия свят, бил е лозунг на всички попове, на всички религии и у всички народи е служил като средство за обогатяване за сметка на човешката глупост.“
Но опроверганите от Михея пророци се обидили, един от тях зашлевил на Михей плесница (ст. 24); освен това Михей бил турен под арест (ст. 27). А след това Ахав тръгнал на война, за да си завоюва Рамот от сирийците, и иудейският цар се присъединил към него (ст. 29). Значи благочестивият Иосафат повярвал повече на своите четиристотин пророка, отколкото на малко чудатия Михей.
Израилският дар, види се, не бил особено спокоен, „Израилският цар рече на Иосафата: аз ще се преоблека и ще вляза в бой, а ти облечи царските си дрехи. И израилският цар се преоблече и влезе в бой“ (ст. 30). Целта на Ахав не е трудно да се разбере, остава само да се чудим на наивността на Иосафат.
„Сирийският цар заповяда на колесничните началници, които бяха на брой трийсет и двама, думайки: не се бийте нито с малък, нито с голям, а само с израилския цар.
Колесничните началници, като видяха Иосафата, помислиха: без друго това е израилският цар, и се обърнаха против него, за да се ударят с него. Иосафат завика.
Колесничните началници, като видяха, че той не е израилският цар, обърнаха се от него.
А един човек опна случайно лък и рани израилския цар през шевовете на бронята. И царят каза на колесничаря си: повърни назад и ме изведи из войската, понеже съм ранен… А вечерта умря; кръвта от раната се лееше по колесницата“ (ст. 31–35).
Така загинал съпругът на Иезавел! „Свещеният“ автор самохвално съобщава, че Ахав съградил „къща от слонова кост“ (ст. 39), и се ограничава с тая фантастична бележка.
Ахав бил наследен от по-големия му син Охозия, чиято кратка история е разказана в първа глава на четвъртата книга на „Царства“. Той започнал царуването, си с нещастен случай. „А Охозия падна през решетчестия прозорец на своята горница, която е в Самария, и заболя“ (ст. 2) Поради пълната липса на обяснения за тоя случай ние сме принудени да направим заключение, че Охозия е живеел на горния етаж на своя дворец. В съдбовната вечер той навярно е попрекалил в пиенето и се е изтърколил от прозореца, като е мислел, че това е шкаф с вино. Бог не позволил Охозия да се утрепа на място. Но царят се вълнувал и искал да знае дали ще оздравее. За тази цел той се обърнал към Велзевул, акаронско божество.
Пророк Илия бил шокиран във висша степен от това. „Ангел господен каза на Илия тесвитец: стани, посрещни пратениците на самарийския цар и им кажи: нима у израиля няма бог, та сте тръгнали да питате Велзевула, акаронското божество? Затова тъй казва господ: от постелката, на която си легнал, няма да се дигнеш, а ще умреш. И отиде Илия (и им каза)“ (IV Царства, гл. 1, ст. 3–4).
88
Навин — Бел.пр.