Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Библията не казва обаче как се е отнесъл към това съобщение самият Ахав.
„И биде слово господне към него: тръгни оттук, обърни се към изток и се скрий при поток Хорат, който е срещу Йордан; от тоя поток ще пиеш, а на враните съм заповядал да те хранят там. И той отиде и стори според словото господне… И враните му донасяха хляб и месо сутрин, хляб и месо вечер; а пиеше от потока“ (ст. 2–6).
Мисълта да се хранят светиите с помощта на врани по-късно е вдъхновявала много изобретатели на жития на светите отшелници. Пустинникът Павел например получавал от врана в тивиадската пещера своя дял от половинка хляб в продължение на шестдесет години. Когато Павел бил само на сто и трийсет години, отшелникът Антоний, млад човек, само на деветдесет години, го посетил в пещерата. И ето тогава враната донася на закуска на двамата светии вече цял хляб. Всичко това е абсолютно вярно! Поне свети Иероним уверява с честната си дума, че това е било тъкмо така!
Да се върнем към Илия.
„След няколко време потокът пресъхна, понеже нямаше дъжд за земята.
И биде слово господне към него:
Стани, иди в Сарепта сидонска и остани там; аз заповядах там на една вдовица жена да те храни.
И стана той, та отиде в Сарепта. Когато дойде при градските порти, ето там една вдовица жена събира дърва. Той я повика и каза: дай ми малко вода в съд да пия.
Тя отиде, за да вземе, а той завика след нея и каза: донеси ми в ръце и къс хляб.
Тя отговори: жив ми господ, бог твой, нямам нищо печено, а имам само шепа брашно в делвата и малко дървено масло в гърнето; и ето, аз ще събера две-три дръвца, ще отида и ще приготвя това за себе си и за сина си; ще изядем това и ще умрем.
А Илия й рече: не бой се; върви и направи, което каза; но по-напред направи от това малка прясна пита за мене и ми донеси; а за себе си и сина си ще направиш после; защото тъй говори господ, бог израилев: брашното в делвата няма да се свърши, и дървеното масло в гърнето няма да намалее до оня ден, в който господ ще даде дъжд на земята.
Тя отиде и направи тъй, както й каза Илия; и храни се тя, и той, и домът й няколко време.
Брашното в делвата се не свършваше и дървеното масло в гърнето не намаляваше, по словото на господа, което той изрече чрез Илия.
След това разболя се синът на тая жена, домакинята, и болестта му беше тъй силна, че у него ме остана дишане.
Тогава тя рече на Илия: какво имаш ти с мене, човече божий? Дошъл си да ми напомниш моите грехове и да умориш сина ми.
А той й отговори: дай ми сина си. И го взе от ръцете й, отнесе го в горницата, дето живееше, и го сложи на леглото си; и викна към господа и каза: господи, боже мой! Нима ти и на вдовицата, у която живея, ще направиш зло, като погубиш сина й?
И като се простря три пъти над момчето, извика към господа и каза: Господи, боже мой! Да се върне душата на това момче в него!
И господ чу гласа на Илия, върна душата на момчето в него, и то оживя.
Илия взе момчето, сне го от горницата в дома, даде го на майка му и каза: гледай, син ти е жив.
Тогава жената рече на Илия: сега тъкмо узнах, че ти си човек божий и че словото господне в твоите уста е истинско“ (III Царства, гл. 17, ст. 7–24).
Тоя пророк е образец на проницателност, защото от пръв поглед се досетил, че жената, която събирала дърва, е вдовицата. Може би на някого ще се стори чудно, че е почнал от това, да поиска само за себе си целия остатък от хляба на тая бедна жена? Може да помислим, че вдовицата, макар че принадлежала към езическата вяра, е вярвала много повече на думите на непознатия, който говорел от името на бога на израил, отколкото сам пророкът вярвал в обещанията на своя бог. Но богословите казват, че само така ни се струва това: Илия изпитвал тая жена и чудото станало в нейна полза тъкмо затова, че тя не се колебала и веднага повярвала. Ако тя се откажела да даде на Илия последния си къшей, чудото, разбира се, не би станало. Но нали това чудо е било предсказано от бога! Как е можело да не стане? Налице е омагьосан кръг и е безполезно да се мъчим да разберем тая библейска измислица. Това спада към областта на свръхестественото и непонятното и затова е специалност на светите отци.
По-достойни впрочем за изследване са чудесата, които бог правил понякога, навярно за реклама, сред народите, които не изповядвали неговата вяра. Неверниците обаче не се поддавали и не се обръщали в „истинската“ вяра дори и след тия чудеса.
Библията не казва например, че сарепската вдовица е приела еврейската вяра. Всички древни народи, като признавали съществуването на различни богове, допускали, че тия богове предават част от своето могъщество на избраници — на египетски, персийски, вавилонски влъхви, а понякога дори и на обикновени идолопоклонници като Вааловци. Всеки от тия магьосници се придържал о свой ритуал, свой култ. С това се обясняват и библейските предания, че фараонът, като видял чудесата на Моисей, признал силата на неговия бог, но не променил религията. Сарепската вдовица признавала еврейския бог, но не смятала за необходимо да премине в друга вяра.