Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Слугите повторили пред Охозия думите на Илия, макар че не можели да дадат на царя точни сведения за личността на тоя вестител на зло. Охозия „ги попита: какъв беше наглед оня човек, който ви посрещна и ви каза тия думи? Те му отговориха: оня човек беше цял в косми и опасан през кръста с кожен пояс. Той рече: това е Илия тесвитец. И проводи царят при него петдесетник с неговите петдесетмина. И той се изкачи при него, когато Илия седеше на връх планината, и му каза: човече божий, царят каза: слез. Отговори Илия и каза на петдесетника: ако съм аз човек божи, нека падне огън от небето и да изгори тебе и твоите петдесетмина. И падна огън от небето и изгори и него, и неговите петдесетмина“ (ст. 7–10).
Тогава бил изпратен още един офицер с петдесет войника: и те изпитали същата съдба (ст. 11–12). Царят изпратил трета делегация.
„И падна (петдесетникът. — Л. Таксил) на колене пред Илия, молеше го и му думаше: човече божий, да не бъде презряна душата ми и душата на твоите раби — тия петдесетмина — пред твоите очи; ето падна огън от небето и изгори двамата предишни петдесетници с техните петдесетмина; но сега да не бъде презряна душата ми пред твоите очи!
И рече ангелът господен на Илия: иди с него, не бой се от него. И той стана, та отиде с него при царя.
И му каза: тъй говори господ: задето праща пратеници да питат Велзевула, акаронското божество, като да нямаше у израиля бог да питаш за словото му — ти няма да се дигнеш от постелката, на която си легнал, а ще умреш.
И той умря по словото господне, което изрече Илия. И се възцари Иорам (брат на Охозия) вместо него, във втората година на Иорама, син Иосафатов, цар иудейски, понеже оня нямаше син“ (IV Царства, гл. 1, ст. 13–17).
Лорд Болингброк коментира този епизод така: „Илия, който успява на два пъти да призове небесни мълнии върху главите на двамата военачалници и войниците, изпратени от царя, е измислена личност, защото, ако можеше ей така да сипе мълнии, той безусловно щеше да завоюва цялото земно кълбо, разхождайки се просто със своя слуга. Тъкмо това разумните хора винаги са казвали на вълшебниците и магьосниците: щом сте уверени, че дяволът, с който имате съюз, ще направи всичко, каквото му заповядате, защо не искате от него да ви предаде всички земни царства, всички богатства и всички жени например? Същото би могло да се каже и на Илия:
— Ти си убил двама военачалници и две роти войници с мълнии и пак ти офейкваш като страхопъзльо, щом само царица Иезавел те заплаши с арест. Нима ти не можеше да поразиш с мълния Иезавел, както порази тия нещастни воини? Какво възмутително противоречие те прави да приличаш и на бог, и на страхопъзльо? Кой разумен човек може да понесе тая отвратителна приказка, която възбужда усмивка на съжаление и въздишка на ужас?!“
Трябва да добавим, че причината за това изтребление с мълния на напълно невинните подчинени на царя е съвсем непонятна. Никъде в библейския текст не е казано, че Охозия е замислял нещо лошо против Илия; дори когато тоя вестител идва при царя и му излага всички лоши предзнаменования, никой не му причинява ни най-малко зло, и той си отива цял и невредим. Освен това, ако Охозия наистина се е канел да накара Илия да сподели съдбата на Михей, не е било нужно да се унищожават със силата на небесния огън сто и двама съвсем невинни воини, които изпълнявали поръката на началството. Би било съвсем достатъчно да се направят например безпомощни с внезапно парализиране. Това би било не по-малко чудо и в края на краищата не така гнусно и жестоко.
По повод на Охозия, Иосафат и двамата Иорамовци божествената книга изпада в толкова крещящо противоречие, че е полезно да подчертаем това. В глава 22 на третата книга на „Царства“ е казано: „Иосафат, син Асов, се възцари над Иудея в четвъртата година на израилския цар Ахава. Иосафат беше на трийсет и пет години, когато се възцари, и царува в Иерусалим двайсет и пет години“ (ст. 41–42). А малко по-нататък, в същата глава, четем: „Иосафат почина при отците си… И вместо него се възцари син му Иорам“ (ст. 50). Тоя Иорам, цар иудейски, е не някой друг, а съпругът на Готолия, дъщерята на Ахав. „Ахавовият син Охозия се възцари в Самария над израил в седемнайсетата година на иудейския цар Иосафата и царува над израилтяните две години“ (ст. 51).
Като казва по-нататък, че Охозия нямал синове и че го е наследил брат му Иорам, Библията съобщава, че тоя Иорам, цар израилски, се възкачил на престола в деветнайсетата година от царуването на Иосафат, когато на Иосафат му оставали още шест години живот, с други думи, шест години преди възкачването на престола на Иорам, иудейския цар, син на Иосафат и съпруг на Готолия. В такъв случай трудно е да се примири глава 20 от третата книга на „Царства“ с глава 1 от четвъртата книга, защото тук, в седемнайсети стих, се казва, че Иорам (брат и наследник на Охозия. — Л. Таксил) се възцарил вместо него във втората година на Иорам, син Иосафатов, цар иудейски.