Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— А как стоят нещата с нашето снабдяване? — попита Уейбрайт. — През последните дни се евакуираха стотици и въпреки това градът е по-пълен с хора отвсякога. Всички западни села са опразнени и част от жителите им са тук, без провизии, само с дрехите на гърба си.
— Винаги сме съхранявали грижливо реколтата — каза Тадспар. — Ще разпределим наличното. Би трябвало да стигне, докато дойдат сарнианците.
— Майстори — намеси се Стенуолд, — искам да повдигна един въпрос, който без съмнение всеки от нас си е задавал негласно. Последния път векианците бяха победени след намесата на Сарн, но преди това ние удържахме напора им в продължение на десетници. Векианците го знаят. Дори те не са толкова заслепени от гордост и алчност, че да са го забравили. — Плъзна поглед по колегите си, от лице към лице, и видя, че малцина са склонни да го погледнат в очите.
Кимон беше един от тях.
— Казваш, че векианците са предприели тази кампания, защото смятат, че Сарн няма да ни дойде на помощ. Или че дори неговата намеса няма да промени нещата.
— Тайно оръжие? — предположи някой.
— Това са спекулации — настоя Тадспар. — Защо сарнианци да не дойдат?
— Истината е, че ние нямаме представа за реалното положение — изтъкна Стенуолд. — Единственият безспорен факт е, че векианската армия е пред стените на Колегиум. Векианците мразят поражението, значи вярват, че могат да победят.
— Може би се надяват да превземат стените преди армията на Сарн да е пристигнала — допусна Уейбрайт. — Ако сарнианци заварят Колегиум завладян, може да се откажат и да направят кръгом.
— Казвам само, че не бива да водим тази война с презумпцията, че рано или късно Сарн ще дойде да ни спаси — подчерта Стенуолд. — Ако ще се бием, трябва да е с идеята, че можем да разчитаме единствено на себе си.
Това определено не им хареса. Видно беше, че нито един от членовете на съвета не желае да го приеме. Просто трябва да удържат, докато… това си мислеха всички. Кимон срещна погледа му и кимна.
Куриер нахлу в залата, бръмбарородна девойка, останала без дъх.
— Артилерията им започна да ни обстрелва! — съобщи тя. — Какво да правим?
Кимон стана.
— Всички офицери да заемат местата си! — нареди отсечено той. — Стенуолд?
— Тук.
— Падне ли пристанището, пада и градът, а те ще го атакуват утре или най-късно вдругиден. Чуйте всички — ако някой дойде при вас с идея как да защитим пристанището, веднага го пратете при Стенуолд. Не се знае от кой храст ще изскочи бръмбар.
Векианците нямаха равни в мобилизацията. След като приеха предложението, което Талрик и Даклан им отправиха от името на Империята, те събраха цяла армия за броени дни. Като всички мравкородни, и векианците бяха родени войници. Мълчаливият призив беше обходил целия град и също толкова мълчаливо на него се бяха отзовали хиляди. След това остана да се организира набирането на материали, машини, провизии. Но и този аспект на войната беше планиран отдавна, защото Век се бе готвил за тази кампания в продължение на десетилетия, дебнейки кога сарнианският щит ще се вдигне от омразния град на учените. Провизии и муниции чакаха на склад, машините се поддържаха в изрядна готовност. Ежегодно тактиците на Век се събираха и решаваха какво да се добави към основния план, а занаятчиите търпеливо работеха по военните си проекти.
Затова, когато пристигнаха и обсадиха Колегиум, действията им бяха истински шедьовър на военната дисциплина. Нямаше и един човек, който да не знае съвсем точно мястото си. Инженерите се заеха незабавно с инсталирането на машините — оловомети, катапулти и скорпиони, требушети и балисти, целия набор от разрушителни устройства, които векианските занаятчии бяха измислили и конструирали междувременно. По-малките машини бяха транспортирани до Колегиум с фургони и каруци или бяха пристигнали на собствен ход. По-големите бяха сглобени на място под надзора на занаятчиите и с неуморните, безпогрешни усилия на техните екипи. За онези, които наблюдаваха ставащото от крепостните стени на Колегиум, бойният план на векианците приличаше на пергамент, който се разгъва плавно и без никакви засечки около града.
Акалия не си направи труда да следи лично подготовката на хората си. Нямаше нужда. Всички те бяха в главата й, всяко отделение и взвод я информираше периодично за степента си на готовност. По мисловната мрежа получаваше точна карта на бойното поле, съвкупност от гледните точки на всеки отделен войник. Макар да седеше в палатката си, тя беше навсякъде, където имаше и един войник под нейно командване.