Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Война, значи? — изръмжа Алдер.
— Надявам се, че няма да се стигне дотам. Ако ни дадете картите си, ние с радост ще внесем нужните поправки — предложи невинно Теорнис.
— Дошли сте тук с някакви си двестатина души, лорд-маршале. Какво според вас ще стане, ако реша да пратя категоричен отговор на вашия народ?
Теорнис сви рамене и преметна крак през страничната облегалка на стола си.
— Тоест да им пратите главата ми в кутия? Наясно съм с този риск, уверявам ви, и това е една от причините да натоварят мен с тази неблагодарна задача, а не сестра ми или майка ми, да речем. След подобен отговор ще се наложи да мобилизираме армиите си, а това е толкова досадно начинание, че преждевременната ми смърт би била истинска благословия. А след това армиите ни ще потеглят на война, предполагам.
Алдер присви очи.
— На ваше място не бих бил толкова спокоен, лорд-маршале. Водя със себе си автовозила, летящи машини, артилерия. Вашите хора са Неумели. С какво ще излезете срещу нас — с лъкове и стрели?
Усмивката на Теорнис стана още по-широка.
— Вярно е — отвърна той, — че самият аз не бих имал представа какво да правя с арбалет, ако някой тикне в ръцете ми едно от тези грозни неща. Ние не се главоболим с мазните машинарии, които други раси намират за толкова неустоими. Не, ние си имаме… как да се изразя… хора, които го правят вместо нас. Имаме безброй мравкородни и бръмбарородни, които работят за нас на договор, и много повече в южните сатрапии. Империята не е единствената, която има подчинени народи. Повярвайте ми, генерале, ние сме напълно в състояние да струпаме на бойното поле толкова машини, колкото е необходимо.
— Значи такава е позицията ви — каза мрачно Алдер.
— Да, и тя е позиция на отворената ръка на дружбата… макар че, понеже сте осородни, май ще е по-целесъобразно да кажем „затворената ръка“. Така или иначе, ние не искаме друго, освен мирна търговия с вашата могъща и достойна за възхищение Империя. — Теорнис скочи с лекота от стола и погледна Алдер от височината на целия си ръст. — Но ако ръката ви посегне към Егел, Меро или друг наш васал, тогава вие и ние, генерале, ще сме във война и от това никой няма да спечели.
След като се върна в лагера, Алдер свика офицерите и им разясни ситуацията.
— Мисля, че блъфират — завърши той, но малцина от присъстващите приеха заключението му за чиста монета. Личеше си по физиономиите им.
— Война на два фронта би била истинска катастрофа, генерале — каза Карвок. — Превземането на Кес само по себе си ще изисква сериозна концентрация на усилия от наша страна.
— А дори да заобиколим някак градовете на мухородните — отбеляза един от полевите майори, — те пак могат да ни атакуват в гръб или най-малкото да прекъснат снабдителните ни линии.
— Факт е, че не сме наясно с какви бойни единици и оръжия разполагат — добави майор Маан. Теорнис и другите от пратеничеството явно го бяха впечатлили дълбоко. — Паешките земи са много големи, това поне го знаем, и биха могли да прехвърлят войски по море…
— Да, майоре — прекъсна го грубо Алдер. Само допреди няколко часа животът му беше толкова предсказуем. Разговорът с Теорнис обаче го беше населил с твърде много усложнения. Алдер беше войник, а не дипломат и не искаше той да е генералът, който ще поведе армията си срещу противник, за когото се знае толкова малко.
— Пратете най-бързия ни куриер обратно в Аста — нареди той. — Трябва да знам каква е имперската политика по този въпрос.
А междувременно Четвърта армия щеше да бездейства.
„Облачен“ наближи Хелерон в ясно време, но градът се различаваше драматично от спомените на Тото. Не че го помнеше с особено добри чувства, но сегашният Хелерон му приличаше повече на Мина — улиците му бяха пълни с войници от редовната и помощната войска на осоидите, а от надменността на местните нямаше и помен.
Генерал Малкан беше дошъл да ги посрещне лично на летището. Здрависа се сърдечно с Дрефос, а младежкият му ентусиазъм беше за завиждане. Не изглеждаше много по-голям на години от Тото.
— Полковник Дрефос, за мен е чест — каза той. — Откакто научих, че тръгвате насам, пратих чиновници да опишат дейността на всяка леярна и фабрика в града.