Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
Двама от тримата се задоволиха с кимване, но третият се показа като по-съобразителен.
— Да, майсторе.
— Майстор — повтори Дрефос. — Една така нееднозначна дума, не мислите ли? — Тримата бригадири го гледаха с празен поглед и той обясни: — За вас „майстор“ е титла, знак за голяма почит, обръщение към преподавателите от Академията, към магнатите, към първенците във вашата общност. Сред осородните пък така наричат всеки, който притежава роб и следователно има правото да се разпорежда с живота и смъртта му. — Усмивката му беше тънка и сурова. — Вие избирате какво значение ще влагаме в тази дума оттук нататък. Ясно ли се изразявам?
Очевидно се беше изразил достатъчно ясно, защото тримцата кимнаха унило и измънкаха по едно: „Да, майсторе.“
— Очаквам да възникнат проблеми — продължи той. — От страна на мързеливите, нахалните, склонните към неподчинение, лишените от талант.
— О, не, майсторе — обади се жената. — Не се безпокойте. В нашите цехове няма лентяи. Нито бунтовници.
— Не ме разбрахте правилно — каза Дрефос. — Аз не просто очаквам проблеми, аз ги изпреварвам. Защото във всяка група работници има мърша, може би по десетина във всяка фабрика.
Бригадирите се спогледаха, но никой не събра куража да отрече.
— Очаквам от вас тримата — обясни доволно Дрефос — да ми направите списък на тези хора и да го предадете на войниците ми. Очаквам трийсетина размирници да ми бъдат доведени в рамките на първите пет дни от съвместната ни работа. Изберете онези, които имат най-малък дял в общите усилия, които са склонни да се забъркват в проблеми или просто не са ви симпатични. Не ме интересуват критериите ви, но ще бъда крайно разочарован, ако моите очаквания не се оправдаят.
Двамата мъже кимнаха бавно. Толкова умърлушени хора Тото отдавна не беше виждал. Жената обаче каза:
— Простете, майсторе, но… какво ще стане с тях, след като ги предадем на войниците?
— Ще им бъде позволено да участват в друг аспект на творческия процес — отговори Дрефос.
Жената пребледня, а после войниците подкараха тримата обратно.
— Така, мисля, че положихме обещаващи основи на бъдещото ни сътрудничество — отбеляза Дрефос и погледна към занаятчиите, които беше довел със себе си. Освен Касзаат и Тото, сред тях бяха двама бръмбарородни — брат и сестра близнаци предвид удивителната си прилика, — един полуроден с кръв от бръмбар и оса, и висок близо три метра конощипороден, под чиято тежест рампата скърцаше заплашително.
— Майстор Дрефос… — започна Тото. Сцената, на която беше станал свидетел току-що, го беше смутила дълбоко.
— А, Тото — усмихна се Дрефос. Явно беше в добро настроение днес. — Видял си прототипа?
— Да, майстор Дрефос, но…
— Какво мислиш? — Дрефос заслиза по стъпалата на издигнатата рампа. Работниците в цеха получаваха чертежите и спецификациите на новите части и компоненти, които щяха да влязат в производство.
— Новият зареждащ механизъм работи гладко — отговори Тото. Въпросът на Дрефос и нуждата да обсъдят по-фините аспекти на техническата работа отвлякоха вниманието му от другата тема. — Но детайлите ще трябва да се изработят много прецизно. И най-малката грешка би довела до засечки.
— Другаде това сигурно би представлявало проблем — съгласи се Дрефос, — но тук, в Хелерон, уменията на работната ръка, технологията и машините са в пълна хармония. В Империята би ни се наложило да правим компромиси с изработката, но слагайки ръка на Хелерон, генералите на Императора сякаш са ми прочели мислите. Хелерон е наш и ние сме тук.
— Може би ще се наложи да внесем промени във вътрешната резба или поне да изпробваме различни варианти на диаметъра и ъгъла.
— Няма проблем — съгласи се Дрефос. — Пробвай колкото искаш. Давам ти два дни. След това започваме със струговането на първата партида.
— Първата партида, майсторе? — повтори невярващо Тото.
— А ти какво, да не си си мислел, че ще направим само една бройка? — Дрефос се ухили и зъбите му блеснаха на фона на петносаното му лице. — Нещо като експонат? Любопитна хрумка, която да изложим в музей? За какво според теб са тези фабрики, Тото?