Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— За… не може да бъде… — Прилоша му, залитна и сигурно щеше да падне по стълбите, ако Касзаат не се бе пресегнала да го хване.
— Обясни на майстор Тото как правим ние нещата — подметна през рамо Дрефос.
Касзаат се хилеше, а и другите се усмихнаха, кой повече, кой по-малко, развеселени от невежеството на най-новия си колега.
— Правилото е да се работи само по един проект — обясни Касзаат. — Когато войната изисква да впрегнем силите и уменията си, насочваме всички ресурси към един проект. И този път късметлията си ти. Твоят проект. Три фабрики, стотици работници, самите ние, всичко това ще работи върху твоето устройство.
Зави му се свят. Всичко се случваше твърде бързо.
— Ами тогава да започвам с пробите — каза той.
Колегите му вече се бяха пръснали из цеха, всеки по своите си задачи. Касзаат също понечи да тръгне, но Тото я спря.
— Довечера аз… Може ли да поговорим… да дойда да си поговорим довечера? Трябва да… искам просто да…
— Просто ти трябва някой — отбеляза тя с многозначителна усмивка. — Аз мога да бъда този някой. А може би и на мен от време на време ми трябва някой.
26.
— Портите са залостени — съобщи Линео Тадспар. Изглеждаше по-стар отвсякога.
— Последният влак замина ли? — попита го Стенуолд.
— Не, забавиха се с товаренето.
Говорителят на Събранието се присъедини към сбирката на Военния съвет, който значително се различаваше по състав от първия. С приближаването на векианската армия мнозина бяха решили, че в крайна сметка войната не е за тях, други пък се бяха присъединили със закъснение, открили у себе си неподозиран войнски ентусиазъм. На каменните скамейки седяха преподаватели от Академията, занаятчии и градски магнати, намерили в себе си необходимата смелост, за да посрещнат този час. И часът беше ударил.
— Допреди час западната порта беше отворена, но векианците вече са на границата на артилерийския ни обхват по целия периметър на стената и всеки, който дръзне да напусне града, ще падне право в ръцете им — докладва Уейбрайт, един от малцината, участвали в сбирките на съвета от самото му учредяване. — Все още не са затворили плътно кръга около Колегиум, но сигурно и това ще стане. Засега лагерите им са на равни интервали един от друг.
— Целта им е да ги атакувате в пролуките, да ви заблудят, че отделните лагери са самостоятелни единици — каза сериозно Балкус. Никой не го беше канил изрично, но той не се делеше от Стенуолд, а и за разлика от повечето присъстващи познаваше от първа ръка начина, по който мравкородните водеха войните си. — Но ние, мравкоидите, никога не се делим на самостоятелни единици. Не трябва да го забравяте и за миг.
— Така или иначе, не сме в състояние да ги нападнем — заяви Линео Тадспар.
— Доколко може да се разчита на портите? — попита Кимон, загледан в грубата скица на града пред себе си. Плъзна писалката по очертанията му и посочи: — Колегиум е труден за отбрана. Има твърде много излази през крепостната стена. Плюс реката, железопътните релси и пристанището. Колко яки са портите?
— Научихме няколко номерца след последния си сблъсък с векианците — отбеляза Тадспар.
— Същото важи и за тях — предупреди Стенуолд.
— Така е, но вярвам, че ние се учим по-бързо. Това все пак е силната ни страна тук, в Академията. — Тадспар се наведе над картата пред Кимон. — Портите имат втора защита, панели, които се спускат от вътрешната страна. Проектът беше на баща ми, между другото. Изработени са от яко дърво с бронзова обшивка и би трябвало да издържат на силен удар от всяка обсадна машина и таран, за който се сетите. При реката има решетка. Може и да я разбият с цената на много усилия, но поне няма да ни изненадат с атака от тази посока. При релсите също има порта — екип от наши инженери я подсилва и в момента. Пристанището… и то не е съвсем беззащитно. Какъв всъщност е военноморският им състав, някой знае ли?
— Девет бронирани кораба и един много голям флагман — отвърна някой от задните редове. — Двайсетина кораба с дървен корпус. Плюс петдесетина по-малки съда и шест големи баржи, които се влачат накрая. Снабдителни кораби, предполагам.
— Пристанището ще бъде атакувано скоро — предупреди Кимон. — Аз отговарям за отбраната на западната стена. Кой отговаря за южната?
— Аз — обади се Стенуолд. Усещаше как напрежението се катери към връхната си точка. На плещите на хората тук тежеше трудната задача да овардят Колегиум, град на учени и философи, от апетитите на многохилядна и високодисциплинирана мравкородна армия, която е стегнала в пръстен крепостните му стени. — Приемам всякакви предложения.