Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
„Действайте“ — инструктира хората си тя и повика тактиците на съвет. Те се отзоваха като един, готови да чуят заповедта. В същото време инженерите зареждаха и запъваха обсадните машини, всички до последната и всички едновременно.
„Проба на обхвата“ — излъчи следващата си заповед Акалия и по една машина от всяка батарея изстреля снаряд към светлите крепостни стени на Колегиум. „При мен“ — призова тя подчинените си офицери, излезе навън под следобедното слънце и обхвана с поглед прашните валма от попаденията на пробните изстрели — раздробен на брашно камък там, където снарядите бяха ударили стените, и обикновена прах при неточните.
„Корекция на обхвата“ — инструктира тя и усети как подчинените й занаятчии правят измервания и бързат да нанесат нужните промени във височината и ъгъла.
„Еднократен залп“ — реши тя и миг по-късно земята под краката й се разлюля, когато всички машини под нейно командване отскочиха едновременно назад от силата на отката. И този път стената се оказа извън обсега на част от машините, но сполучливите попадения бяха повече от несполучливите. За кратко по периметъра на Колегиум разцъфтяха облачета каменна прах, почти като при празнични фойерверки.
„Какви са щетите?“ — попита тя. Пред артилерийските позиции имаше офицери, които наблюдаваха с телескопи стените и търсеха слаби места. Сега рапортите им полетяха към Акалия: „Никакви, тактик. Няма следа от щети, тактик. Съвсем повърхностни, тактик.“
Не беше и очаквала друго, защото бръмбароидите, при всичките си недостатъци на низша раса, знаеха как да редят камък върху камък. Тактиците на Век бяха взели това предвид, когато организираха кампанията. Голяма част от артилерията още беше в процес на сглобяване — гигантски требушети, оловомети и каменомети, с които да атакуват крепостната стена; шрапнелни балисти, с които да разчистят от защитници бойниците при по-близък обхват; моторно задвижвани тарани и разтегателни кули, с които векианската армия да превземе стените. Имаше дори експериментални гранатомети — деликатни, източени по форма устройства, направени така, че да мятат леките си снаряди навътре в града.
Флотата беше блокирала речното устие и чакаше сигнала й за нападение, но стените бяха първи в списъка. Акалия беше войник традиционалист и предпочиташе традиционните методи пред неизвестностите и рисковете на едно нападение по вода.
„Започнете масиран обстрел с цялата налична техника — разпрати заповедта си тя. — Бийте стените до залез-слънце. А утре призори ще знаем резултата.“
— Войниците да слязат от стените! — изрева Кимон, макар сам да вървеше по източната стена под дъжда от снаряди, пренебрегвайки собствената си заповед. Повечето снаряди не достигаха целта си, някои вдигаха фонтани от пръст сред нивите, други сееха разрушение сред сгъчканите постройки извън градските стени — странноприемници, складове, фермерски чифлици, сега всичките изоставени. Имаше и попадения в стената и всяко от тях Кимон усещаше през сандалите си. Няколко дори прехвърлиха стените и събаряха зидове в самия град.
Спря, върна се няколко крачки назад и зачака. След миг оловна топка забърса бойниците на три-четири метра пред него. Открил беше един сърдит кесиански юноша сред доброволците и благодарение на него сега можеше да се разхожда спокойно сред войниците и да им вдъхва кураж със своята неустрашимост, докато през цялото време момчето наблюдаваше атаката и го предупреждаваше по мисловната връзка за непосредствените опасности.
Крепостните стени на Колегиум също имаха артилерия, но векианците бяха докарали забележителен набор от обсадни машини, повече и от най-песимистичните прогнози на Кимон. Колегиумската артилерия беше четирикратно по-малобройна по западната стена, където бе съсредоточен най-тежкият вражески обстрел. Скоро тя щеше да попадне в обхвата на векианските машини и унищожаването й щеше да разчисти пътя за вражеската пехота.
Но докато Век разчиташе на силата, Колегиум разчиташе на интелекта. Недалеч пред него екип от занаятчии работеше върху едно такова „интелигентно“ оръжие. В резултат на усилията им гигантският катапулт започна да се върти и да се прибира педя по педя в каменната зидария на кулата си сред скърцане на чаркове и съскаща пара. По-нататък по протежение на стената друг екип занаятчии монтираха големи метални щитове около балиста за многократна стрелба. Кимон се смъкна на едно коляно и надникна през парапета към града. Долу имаше тристатина души от градската стража и той викна към тях: