Разединени равнини
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #2
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Разединени равнини». Краткое содержание книги:
— Как изобщо ще ги спрем? — притесни се Стенуолд, защото Колегиум нямаше своя флотилия. Малкото кораби в пристанището нямаше да са там, ако бяха успели да се изтеглят преди блокадата, а и те определено не бяха бойни съдове.
— Пристанището има артилерийска отбрана, а да не забравяме и веригата, майсторе — напомни му Кабре, мухородна занаятчийка от Академията. — Но отбраната е била замислена да защитава пристанището срещу дървени кораби, организирана е преди трийсет години и оттогава не е модернизирана. Знаете как е. При последната си кампания Век нападна по суша и никой не е мислел, че…
— А сега ние ще платим данък за тази липса на въображение — изръмжа Стенуолд.
— Като ги гледам онези бронирани чудовища, най-много да ги одраскаме с нашата артилерия — призна Кабре и се почеса по тила.
— С какво друго разполагаме? — попита Стенуолд.
— Майстор Трудан? — Мъжът беше бръмбаророден и поне десетина години по-млад от Стенуолд. Като за бръмбар изглеждаше слаб и атлетичен.
— Да, майстор?…
— Вѐлик, майстор Трудан. Безрад Вѐлик. Имам екип от хора, майстор Трудан. Двайсетина всичко. От известно време работим по едно изобретение за сарнианците, но едва ли ще възразят, ако го използваме за собствената си отбрана.
„И не добавя докато пристигнат“ — отбеляза си наум Стенуолд. Името Безрад му се струваше като лоша поличба. Така обикновено кръщаваха деца, чиито майки са починали при раждането.
— Слушам ви, майстор Вѐлик.
Безрад Вѐлик огледа предизвикателно десетината занаятчии, прикрепени към Стенуолд.
— Разработих еднопилотен ортоптер, майстор Трудан. Вече имам трийсет машини в работна готовност, но само двайсет обучени пилоти, които да летят с тях.
Изглеждаше невъзможно.
— Трийсет ортоптера? Но къде?… — фиксира го с поглед Стенуолд.
— Те не приличат на обикновени ортоптери, майстор Трудан. Съвсем малки са и се носят на гръб, както ще видите. Когато флотата потегли насам или армията настъпи към стените, моите хора ще излетят. И ще засипят противника с гранати и запалителни снаряди. Корабите им може да са с метални корпуси, но палубите им не са бронирани. Можем да пуснем експлозиви в комините или върху обсадните им машини.
— Ще ви изпозастрелят — предупреди го Кабре, но в очите на Вѐлик гореше огън, или на патриотизъм, или на лудост.
— Добре дошли са да опитат, но ние ще надбягаме стрелите им. Майстор Трудан, ние ще участваме, пък било то и като втора отбранителна линия.
— Има и други летящи машини — подхвърли несмело възрастна бръмбарородна жена. Стенуолд не помнеше името й, знаеше само, че има нещо общо с летището. — Двайсет от различен вид, които прибрахме отсам стените. Заедно с леталата на майстор Вѐлик можем поне да затрудним настъплението на векианците.
— А междувременно аз мога да обуча още пилоти за моите машини — добави Безрад Вѐлик.
— Направете го — съгласи се Стенуолд. — Друго? Хайде, чакам предложения.
— Извинете, майстор Трудан. — Мъжът беше мравкороден със синкава кожа и Стенуолд нямаше идея откъде е родом, какво остава кой е и как му е името. Но очевидно не беше воин въпреки расата си. Заседналият живот се беше отразил драматично на фигурата му, особено в средния дял.
— Да, майстор?…
— Цейтус, майстор Трудан. — Изпитото лице на мравкоида се разтегли в усмивка. — Аз имам едно акватично автовозило, майстор Трудан, върху което работя от години.
— Една лодка, майстор Цейтус…
— Не е лодка, майстор Трудан. — Цейтус огледа с подозрение останалите занаятчии в стаята сякаш се боеше, че някой от тях ще се опита да му открадне идеята. — Моето автовозило се движи под водата.
Стенуолд го зяпна.
— Потопяемо автовозило?
— О, истинска красавица ми е тя, майстор Трудан. — Очите на Цейтус грейнаха. — Пробвал съм я в езеро Сидерити. Няма да повярвате какви чудеса има под водата там…
— И сега сте готов да впрегнете вашата красавица в услуга на града?
— Този град е моят живот, майстор Трудан. А ако за в бъдеще се намери финансиране за моя проект?…
— Да, да — побърза да го успокои Стенуолд. — Нека първо спасим града, а после Събранието със сигурност ще възнагради спасителите. Та тази ваша потопяема лодка… какво може да прави?
— Да се движи под водата — повтори Цейтус, а после добави след кратка и някак неохотна пауза. — Да пробива дупки в корпусите на вражеските кораби. Евентуално да прикрепя устройства, ако някой от колегите тук измисли такива. Има ли експлозив, който да се взривява под вода?