Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Отначало той изобщо не ме разбра и уверяваше, че съм луд и че не умея да се възползвам от блестящата възможност, която едва ли щеше да ми се падне втори път в живота. Но аз настоях на своето и в края на краищата се уговорихме Ксенодот да тръгне с тиренеца, който имаше да продава още много стока, към владенията на други сикански племена, за да може да се запознае колкото се може по-добре със земите им, да отбележи на картата реките, изворите и местата за търговия, както и планините и хълмовете, тъй като път из гората нямаше, а картата би помогнала много на бъдещите пътници. За свещените скали и дървета на сиканите обаче не споменах нито дума.
Договорихме се, щом тиренецът продаде всичката си стока, аз да дойда със семейството си на същото място, където бяхме седнали — до реката, под боровите дървета, и да се срещна отново с Ксенодот. Той се учуди на думите ми и предложи да определим ден и час на срещата си. Ето защо ми се наложи пак да го убеждавам надълго и нашироко, че ще знам по-отрано кога ще се върнат, тъй като сиканите ще ме уведомят.
Когато се върнах в пещерата, още отдалече дочух веселия смях на Хиулс и Мисме. Те не умееха да играят тихо и по това никак не приличаха на сикански деца. Според навика на сиканите влязох, без да поздравя, седнах до огнището и докоснах с ръка горещите му камъни. Децата изтичаха при мен и седнаха на коленете ми. Мургавото лице на Ханна светна от радост. Но незнайно защо Арсиное изглеждаше сърдита. Тя каза на децата да излязат навън да играят, след което ме попита къде съм се запилял, без да я осведомя.
— Трябва да поговоря с теб насаме, Турмс — прибави тя и даде знак на Ханна също да се махне.
Опитах се да я прегърна, но тя рязко се отдръпна.
— Турмс, търпението ми се изчерпа. — Нима ти не страдаш като мен, не виждаш ли, че децата ни се превръщат в диваци, които не познават нищо друго, освен сиканските обичаи? Няма да усетим кога Хиулс ще порасне и ще трябва да го изучим в някой приличен град. Все ми е едно накъде ще вървим, само и само да можем отново да дишаме градски въздух, да ходим по настлани улици, да купуваме храната си от търговци и да се мием с топла вода. Не искам нищо повече. Турмс, годините, които прекарах с теб, ме направиха непридирчива, но помисли за децата си! — Тя говореше бързо и не ми даваше възможност да кажа нито дума, а в гласа й усещах негодувание. Привлякох я отново към себе си, но тя се отдръпна и възкликна: — Само това искаш от мен и не се интересуваш дали лежа на меко ложе или върху горски мъх! Омръзнаха ми навиците ти, Турмс, и ти няма да се докоснеш до мен, докато не решиш как да се махнем оттук. Побързай, негодни мъжо, иначе ще тръгна с първия срещнат търговец и ще взема и децата със себе си. Мисля, че все още бих могла да се харесам на някой мъж, макар ти да направи всичко, за да погубиш красотата и здравето ми.
Тя млъкна за миг, за да си поеме въздух и аз се вгледах внимателно в лицето й. Никога по-рано не я бях виждал такава и ми се отщя да я прегръщам. В очите й гореше зъл огън, бузите й бяха на червени петна, черните кичури на косата й се извиваха по раменете й като змии… Дори помислих за миг, че пред очите ми е обликът на самата Горгона и аз закрих със стон очите си.
Арсиное реши, че мълча, защото мисля как да я накарам да остане при сиканите. Тя тропна с крак и извика:
— Само от страх седиш в тези гори! Ах, защо не повярвах на Дорией навремето! Сега щях да съм царица на Сегеста и върховна жрица на Ерикс. Как можах да се влюбя в теб?! Къде ми бяха очите?! Добре че поне ми беше останал малко ум в главата и си позволявах някои удоволствия… — Тук тя се стресна, защото осъзна, че беше казала прекалено много, и поясни: — Имам предвид, че богинята ми се яви в съня ми и ми каза, че отново има нужда от тялото ми, както тогава, в Ерикс. Ако тя се е смилила над мен, защо трябва да се крия от хората? — Арсиное реши да се сдобри с мен, приближи се и ме прегърна. — Турмс, Турмс — каза тя, — помниш ли, че ти спасих живота, когато Дорией искаше да те убие?
Бях се научил вече да послъгвам Арсиное и успях да скрия истинските си чувства, макар в главата си да усещах бучене и да ми се струваше, че някаква пелена бе паднала от очите ми и чак сега осъзнах що за човек е някогашната жрица. Казах лицемерно:
— Щом ти се е явила богинята, това е добър знак и след няколко дни ще можем да си тръгнем оттук. Вече всичко е уговорено. Жалко само, че не ми позволи да споделя радостта си с теб. Толкова се надявах да те утеша с приготовленията за заминаване.