Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Онзи чужденец, който дойде заедно с търговеца, не желае никому злото и аз го смятам за свой приятел. Затова те моля да го следите и да го пазите да не му се случи нещо лошо. Той е доста сведущ, стига да се намира в родната си страна, но тук, в гората, може някоя змия да го ухапе отзад, щом се отклони от пътеката по нужда.
Жрецът кимна и каза:
— Твоята кръв е моя кръв!
По думите му разбрах, че невидими очи ще следят Ксенодот по време на странстванията му из сицилийските гори и ще го предпазват от опасности.
Сиканите си тръгнаха също толкова безшумно, както бяха дошли, а аз продължавах да седя край останките на тлеещия огън. Вечерта обещаваше да бъде доста хладна. Наблюдавах как от време на време по водната повърхност на реката пред мен се образуваха кръгове от скоковете на рибите. Дочух гукане на диви гугутки, а след известно време и шум от птичи крила. Вдигнах глава и видях, че над главата ми прелита цяло ято от птиците на Афродита. Това беше добър знак и сега бях сигурен, че съм отново под защитата и на девствената бързонога богиня, и на златокъдрата й съперница. Сърцето ми заби силно, защото ми се стори, че в този благословен миг усетих и докосването на нечии тънки пръсти по рамото ми. Тъй сладостно можеше да ме докосва само моят дух покровител, който явно не можеше да се яви сега пред мен — бях прекалено свързан със земята, но все пак и той ми напомняше за себе си. Никога в живота си не бях изживявал по-възхитителен миг!
4.
В далечината дочух гласове. Явно беше, че тиренецът и спътниците му се връщат от гората. Притурих борови клонки, за да се разгори отново огънят, докато птиците на родената от вълните гукаха все по-силно и по-силно. Това предвещаваше наистина студена нощ, най-доброто време да прегърнеш любимото си същество и да прекараш нощта в неразделна прегръдка. Осъзнах, че съм се задържал прекалено дълго във владенията на сиканите, прекалено дълго бях черпил от мъдростта им, прекалено много бях размишлявал над съдбата си, за съдбата на Микон и за всичко печално, с което се бях сблъскал в живота си.
Макар и с вълнен плащ, Ксенодот трепереше от студ и когато седна до огъня, той протегна ръце напред, за да ги стопли. Първото нещо, което тиренецът стори, беше да провери дали железният котел е на мястото си. Търговецът знаеше, че за сиканите това е най-ценната вещ на света. Те биха го взели с радост със себе си, а във време на опасност биха го разтопили и изковали от него мечове и върхове на стрели и копия. Но обичаите на сиканите им забраняваха да си присвояват чужди неща, тъй че котелът си седеше на мястото недокоснат. Тиренецът напразно се бе обезпокоил за собствеността си.
— Откъде взимаш солта и въобще откъде идваш? — попитах го аз, за да убия времето и за да не показвам, че искам да продължа разговора си с Ксенодот. Изчаквах той да ме заговори пръв.
Тиренецът сви рамене:
— Аз съм от север, отвъд морето, и ще си тръгна, когато повее южният вятър, който ще ме отведе направо към родните ми земи, а не към някой гръцки пристан на Италия, където ще се наложи да плащам налог. Разбира се, и самите гърци добиват сол в Сицилия, но моята е на доста по-изгодна цена.
Аз извадих от пазвата си черното морско конче, което ми бе изпратил Ларс Алсир преди отплаването от Химера, показах го на тиренеца и попитах:
— Знаеш ли какво е това?
Той свирна смаяно с уста, сякаш призоваваше вятъра, вдигна дясната си ръка нагоре, а лявата си длан сложи на челото си и отвърна с въпрос:
— Откъде би могъл ти, някакъв си сикан, да имаш такъв свещен предмет?
После поиска разрешение да подържи кончето в ръцете си и аз му го дадох. Той погали с пръсти гладката повърхност на статуетката и ме попита за колко бих могъл да му я продам.
— Не, не — отвърнах аз, — ти сам знаеш много добре, че такива вещи не се продават. Но в името на свещения кон разкажи ми кой си и откъде си!
— Искаш да ми бъдеш съперник? — попита той.
Но подобна мисъл му се стори нелепа и той се разсмя на глас. Къде се е чуло и видяло сикан да стане търговец и да плава по море! Сиканите дялкаха малки лодки от стволовете на дървета или пък връзваха прости салове от тръстика.
— Снабдявам се със сол от устието на една от големите тиренски реки — каза търговецът. — В нашата земя, земята на етруските, има две големи реки. Тази, за която ти говоря, тече на юг. Солта съхне на брега на морето, а по-нагоре по течението на реката е основаният от нас град Рим. Оттам започва соленият път, който пресича земята на етруските.