Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
— Ти забравяш за завистта на боговете, Ксенодот — отговорих му аз.
— Настъпили са нови времена — каза той. — Да оставим настрана всякакви бръщолевения за богове. Йонийските мъдреци са по-умни от всички безсмъртни. Великият цар се кланя само на огъня, тъй като всичко съществуващо произлиза от огъня и някой ден отново ще се върне в огъня. Но разбира се, великият цар почита и боговете на хората, над които владее, и изпраща дарове в храмовете им.
— Нима един от йонийските мъдреци не ни учи, че всичко тече и всичко се променя? Нима той не казва, че всичко е огън, огънят се превръща във всичко и всичко се превръща в огън? — попитах аз. — Зоват го Хераклит от Ефес, ако не ми изневерява паметта. Или мислиш, че той е почерпил знанията си от персите?
Ксенодот ме погледна с уважение и каза одобрително:
— Ти си учен и наистина знаеш много. Много ми се искаше да се срещна с Хераклит, когато бях в Ефес, но явно, че той изпитва омраза към целия свят, защото се беше усамотил някъде из горите уж да събира билки и треви. Великият цар му беше пратил писмо, с което известяваше Хераклит, че желае да се приобщи към беседите му и елинското образование, но последният отказа да приеме посланието му, а само мучеше и замеряше с камъни всеки, който дръзнеше да се доближи до него. Той не прие дори и даровете, донесени чрез пратениците на великия цар. Но Дарий не се обиди от поведението на Хераклит, а каза, че и той самият се чувства по подобен начин — колкото повече остарява, толкова повече му се иска да мучи и да се храни с разни треви.
Аз се засмях:
— Разказът ти е интересен и никога не съм чувал нищо по-забавно за великия цар. Възможно е, ако живеех по-близо до него, да бих искал да се сприятелим, но аз се обличам с кожи на диви животни и мога да живея само тук, в родните сикански гори.
Ксенодот поглади отново брадата си и отвърна многозначително:
— Струва ми се, че се разбираме. Хайде, привършвай колкото се може по-бързо с тиренския търговец и след това искам да ме отведеш в дома си. Извини ме, че съм тъй безогледен, но много ми се иска да се запозная с вожда на сиканите и да продължим беседата.
Но аз поклатих глава:
— Ако пипнеш окадените камъни на сиканското огнище, можеш да спечелиш гостоприемството им завинаги. Виж, сиканите не са привикнали да се показват пред чуждоземци, освен по време на война, но дори и тогава вождовете им носят дървени маски, а воините боядисват лицата си до неузнаваемост.
— А ловки ли са воините им? Колко са сиканските племена? Какви са оръжията им? — попита с новоразпален интерес Ксенодот.
Наясно бях, че сиканите не ме изпускат из очи, прикрити зад стволовете на дърветата, и затова заговорих с по-висок глас, като същевременно опитвах тежината на торбите със сол:
— Из равнините не са особено добри, тъй като изпитват страх от коне и кучета. Но когато са в собствените си гори, с техните воини не може да се сравнява никой. Остриетата на стрелите им са от кремък, а дървените им копия са закалени в огън. От всички метали ценят най-много желязото и умеят да го коват, когато го имат.
За да онагледя думите си, аз отворих един от чувалите със сол и измъкнах от него етруски нож и лъскава секира. Щом ги вдигнах, долових откъм гората шумолене. Ксенодот се огледа учудено наоколо, а тиренецът хвана слугите си за ушите и ги накара да легнат по очи на земята, за да не гледат какво става. После той с готовност заразвързва и другите чували и взе да вади оттам всякакви железни сечива. Седнахме на земята и започнахме да се пазарим, докато накрая тиренецът не каза жално:
— Вярвах, че са настъпили по-добри времена и че продажбите ще вървят по-лесно с помощта на хора, дето знаят да говорят. Но сега се убедих, че по-рано, когато изобщо не се срещах със сиканите, сделките ставаха по-лесно. Те просто оставяха товара си за размяна.
Ксенодот загуби търпение и като разклати кесията си, попита:
— Колко струват всички тези вещи? Купувам ги и ще ги подаря на сиканите, за да приключим по-бързо.
Разсърдих се на глупостта му, дръпнах от ръцете му кесията и произнесох сурово:
— По-добре се разходи с търговеца под ръка и не забравяйте да вземете и слугите и робите си. Послушайте птиците, погледайте гората и се върнете след пладне. Може би тогава ще си научил малко повече за сиканите.
Ксенодот се разкрещя и дори ме нарече крадец, но търговецът го хвана под ръка и го повлече настрани. Щом се скриха от очите ми, наизскачаха сиканите. Освен хората, които бяха дошли с мен, сега имаше и от други племена. Някои затанцуваха около мен радостния танц на слънцето. Други се разтичаха да донесат стоката си, за да си разменят колкото се може повече вещи с търговеца. Към пладне до реката лежеше огромна купчина от неща, донесени с невероятна бързина. Прясно убит дивеч и улов на риба, кожи и пера. Имаше дори един току-що убит елен… Никой не докосваше желаните метални сечива, тъй като сиканите смятаха, че донесената от тях стока ще се стори недостатъчна на търговеца. Тиренецът трябваше сам да подбере каквото сметнеше за нужно, да остави толкова железни предмети, колкото той сметнеше за нужно, да прибере останалите и да продължи пътя си.