Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Тя не ми повярва веднага, но когато й разказах за тиренеца и Ксенодот, се разплака от щастие, притисна се нежно към мен и започна да ме целува. Помоли ме да я прегърна и аз и когато след време се отдръпна от мен, за първи път не се оплака от тръстиковата ни постеля. С полупритворени очи тя зашепна:
— Турмс, о, Турмс, като любовник ти си равен на боговете и няма друг по-красив от теб! — Подпря се лениво на лакът, погали ме по гърба и добави: — Ако разбирам правилно, Ксенодот ти е предложил да го съпроводиш до двора на великия цар. Това ще ни даде възможност да пътуваме през много прекрасни градове и ти ще получаваш щедри дарове, предназначени за сиканите. Колкото до мен, аз бих могла да ти създам приятели сред царедворците. Защо избра точно Рим, за който не знаеш почти нищо?
— Арсиное, преди малко говореше, че който и да е град би бил подходящ за теб. Според мен ти самата не знаеш какво искаш! — Станах, протегнах се, излязох от пещерата и извиках: — Хиулс, Хиулс!
Момченцето се втурна към мен ловко и бързо като катеричка или като сикан, докосна коляното ми и се загледа в очите ми. Разгледах го на ярката дневна светлина, обходих с поглед извънредно силното му за петгодишно момченце тяло и леко мрачните черти на лицето му, с дебели вежди и рязко очертана уста. Разбирах, че няма смисъл да търся повече доказателства — в жилите му течеше кръвта на хераклидите. Очите му напомняха тъй много на очите на Дорией.
Не изпитвах ненавист към детето, та нима е възможно да се мрази дете? Не се сърдех и на Арсиное — разбирах, че тя в същността си е такава и нищо не може да я промени. Корях се единствено за собствената си глупост и за това, че не бях проумял нещата по-рано. Мъдрата Танаквил бе схванала веднага всичко, а сиканите завикаха „Еркле, Еркле!“ веднага щом видяха момченцето. Но любовта заслепява човека и той не може да види нищо дори и при ярка дневна светлина.
Бях съвършено спокоен, когато влязох в пещерата, държейки Хиулс за ръка. Седнах до Арсиное и целунах нежно сина й. Тя взе отново да възхвалява красотите на Суза и благодатта, която ни очаква там. Аз взех детето на коленете си, погалих го по гъстата кестенява коса и казах с престорено равнодушен глас:
— Хиулс е син на Дорией и Дорией искаше да ме убие, за да добие права над сина си и над теб.
Арсиное не осъзна веднага думите ми и още известно време продължи да разсъждава за бъдещия си живот в Суза и как ще осигури блестящо бъдеще за децата си. Но изведнъж тя замълча и сложи ръка на устните си. Най-накрая смисълът на думите ми бе достигнал до нея — тя тъй рядко се вслушваше в мен.
Арсиное явно се уплаши, че ще я ударя, но аз само се разсмях, което я удиви още повече. Имаше ли смисъл да се сърдя и да се разправям, щом и без това нямаше да мога да променя нещата? Арсиное взе детето в ръцете си, като че ли искаше да го защити, и каза:
— Ах, Турмс, имаш ужасния навик да разваляш всичко. Разбира се, че Хиулс е син на Дорией, макар и самата аз да не бях сигурна в това, докато не видях на хълбока му рождения знак на хераклидите. Уплаших се, че ще се разгневиш, ако узнаеш истината, и затова не я споделих с теб. Знаех, че с време сам ще я отгатнеш. Вярно е, излъгах те, но за твое добро — да не се ядосваш и да не се инатиш напразно.
Относно това кой от двама ни беше по-инатлив, бях на съвсем друго мнение, но си замълчах, а просто извадих ножа си, дадох го на Хиулс и казах:
— Това е за теб, момче. Ти скоро ще бъдеш мъж и трябва да бъдеш достоен за рода си. Всичко, каквото трябва да знае едно момче на твоята възраст, вече си научил от мен. Оставям ти дар и собствения си щит и меча си, защото изхвърлих щита и меча на баща ти в морето като жертва на боговете. Никога не забравяй, че в жилите ти тече кръвта на Херакъл и кръвта на богинята на Ерикс. Ти произлизаш от боговете, Хиулс! Не се съмнявай: след като заминем, сиканите ще намерят някой питагореец да те изучи, та те чакат от теб велики подвизи!
Арсиное възкликна:
— Ти си полудял! Нима ще оставиш единствения си син при диваците?!
Тя започна да ме скубе и да ме дращи, докато не вдигнах един плосък камък от ъгъла на пещерата и не извадих изпод него щита си. Момченцето се бе изплашило от виковете на майка си, но се успокои веднага щом му дадох щита. Малките му ръчички поеха сръчно и меча за дръжката му. Аз не можех да се въздържа да не се усмихна — жестовете му ми напомняха тъй много за Дорией.
Когато Арсиное разбра, че решението ми е окончателно, тя падна на земята и се разрида. Сълзите й бяха искрени, тъй като тя обичаше сина си, както вълчица обича вълчетата си. Женското начало у нея беше много силно и тя винаги се водеше от чувството си.