Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)
- Автор: Валтари Мика Тойми
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Пелинен
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Турмс Безсмъртния (Историята на земния му живот между 520 г. и 450 г. преди Христа, в десет книги)». Краткое содержание книги:
Опитах се да привлека вниманието на сиканите към златните монети, които подрънкваха в кесията на Ксенодот, но очите им не се откъсваха от металните сечива и оръжия, сложени на тревата. За себе си избрах един бръснач с формата на полумесец — етруска изработка. Реших, че ще ми е необходим, щом настъпи времето да добия изряден вид.
Когато Ксенодот се върна, тревата наоколо беше съвсем отъпкана, а до огъня лежеше стоката на сиканите. Сега той се увери, че наистина мога да призова, ако е нужно, сто и дори хиляда местни жители и макар никой да не знаеше колко са те на брой, щом станеше нужда, всяко дърво се превръщаше във въоръжен сикан.
— Сиканите смятат всички останали сицилийци за свои врагове — разказвах аз и наблюдавах скришом въздействието на думите си върху чуждоземеца. — Сиканите ненавиждат и гърците, макар славата на Херакъл да живее в легендите им. Те го наричат Еркле и тачат паметта му, но без да му принасят жертви.
Оставих му време да обмисли спокойно всичко, което чу от мен, и му върнах златото.
— Преброих парите ти. Осемдесет и три златни и сребърни монети от гръцките градове. Мед явно не си свикнал да носиш със себе си, значи дори като роб си прекалено знатен. Скрий кесията си, тъй като няма да ме купиш. Просто ще ти подаря знанията си за сиканите. Мисля, че това няма да им навреди. А от златните монети те сигурно биха направили женски украшения. Смятат ги за точно толкова ценни, колкото лъскавите пера и шарените камъчета или раковините.
Видях как Ксенодот се бори да преодолее вроденото си йонийско скъперничество, но в края на краищата щедростта, разпространена в двора на персийския цар, надделя и ето че той тикна в ръцете ми кесията и помоли:
— Вземи парите и ме спомняй с добро. Приеми ги като дар от височайшия повелител.
Отвърнах му, че ще приема подаръка, за да не го обидя, но ще го направя по-късно, иначе сега би ми се наложило да го поделя със съплеменниците си. От тиренеца взех няколко железни сечива, достатъчно сол, цветни тъкани и още някои неща.
Търговецът направи списък на нещата, които беше получил от сиканите, скри всичко в тайник под корените на едно дърво и внимателно покри земята с мъх и борова кора. След това постави на мястото на тайника ясен знак, за да може да го намери, когато се върне. Тиренецът познаваше достатъчно добре сиканите и знаеше, че никой няма да припари до скривалището му. След това той заповяда на слугите си да сварят всичкото месо, донесено от племената. За целта използваха голям железен котел, който беше особено ценен в очите на сиканите. След като месото се свари, то бе старателно осолено и провесено по боровите клонки около тайника. Част от месото тиренецът принесе в жертва на боговете си, а друга част подели с хората си. За да се разнообразят, търговецът и другарите му решиха отново да се разходят след вечерята. Този път взеха оръжието си, тъй като беше време за водопой и търговецът знаеше добре, че диви зверове дебнат сърните, които идваха да се напият от реката. Подобно на всеки градски жител Ксенодот се страхуваше да тръгне с тях, защото се боеше от мрака на гората. Тиренецът обаче го успокои, като му показа амулетите по врата и китките си. Най-забележителен от тях беше бронзово морско конче, позеленяло от времето, което той носеше на китката си. Щом го видях, аз почувствах, че пребледнявам и целият се разтреперих.
След като хората на търговеца се отдалечиха, направих знак на сиканите и те се появиха с безшумни стъпки от гората. Наядоха се до насита с осоленото месо и след това разпределиха справедливо помежду си стоките на тиренеца. Жрецът на племето, при което живеех, също беше тук, но той не ламтеше за стока, знаейки, че и без това хората ще му дадат всичко, от което има нужда. Бе дошъл от чисто любопитство, просто за да разгледа предметите.
Обърнах се към него с думите: