Кралицата на изменниците
- Автор: Канаван Труди
- Серия: the traitor spy trilogy #3
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Ем Би Джи Тойс“
- ISBN: 978-954-2989-28-8
- Переводчик: Мирела Стефанова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Кралицата на изменниците». Краткое содержание книги:
„Кралицата на Изменниците“ е триумфалният завършек на трилогията „Изменникът шпионин“ която започна с „Мисията на посланика“ и продължи с „Отстъпница“.
„Несъмнено «Кралицата на Изменниците» представлява достоен край на историята на Сония, а романите на Труди Канаван са задължително четиво за всички почитатели на фентъзи жанра.“
„Вълнуващият завършек на тази трилогия е страхотно четиво. Препоръчвам всичките книги на Канаван за Киралия — те са много добри. Почитателите очакват с нетърпение следващата история — стискаме палци това да е продължение на историята на любимите ни герои.“
Good Books and the Random Movie
Труди Канаван живее в мелбърнското предградие Фърнтри Гъли, в малка къща на един планински склон, близо до гората. Откакто се помни измисля истории за неща, които не съществуват, и е изумена, когато първият й публикуван разказ печели през 1999 година наградата „Ауреалис“ за най-добър кратък фентъзи разказ. Освен като илюстратор и дизайнер на свободна практика, тя работи и като графичен дизайнер и художествен директор на „Ауреалис“, австралийско списание за фентъзи и научна фантастика. Можете да й пишете на адрес trudi@spin.net.au, а повече за Киралия и Гилдията на магьосниците можете на откриете на адрес www.orbitbooks.co.uk
— Вече няма нужда да се притеснявате за това. Аз ще пазя. — Той се засмя. — Видяхте ли? Все пак имате нужда от мен.
Сония преглътна хапливия си отговор, намери пръстена и го извади. Сложи го на пръста си и потърси съзнанията на Оусън и Денил.
Денил надникна иззад ъгъла на сградата, огледа улицата и с облекчение разбра, че тя е пуста. Той махна с ръка на Тайенд и Мерия, излезе и забърза напред. Стъпките и дишането им му подсказаха, че го следват отблизо.
Засега единствените хора, които бяха видели в града, бяха роби и карета, управлявана от мъж, който също бе облечен като роб. Всички бързаха. Всички се отдалечаваха от центъра на града, накъдето се придвижваха Денил и спътниците му.
За нещастие онова, което правеше дома на Ачати подходящ, го правеше и опасен — близостта му до пътя, който водеше към двореца. Приближаването до мястото на битката означаваше приближаване до същите онези хора, от които бяха предупредени да се пазят.
„Но щом се озовем вътре, всичко ще е наред. Щом влезем и се изгубим от погледите им“.
Той знаеше, че имението на Ачати се намира на престижно място, но никога не беше влизал в стаите, които гледаха към пътя. Господарската стая и частните апартаменти обикновено заемаха централно място и нямаха прозорци. Сачаканците предпочитаха уединението и спасението от жегата, пред хубавия изглед.
Той стигна до една голяма улица — която се съединяваше с пътя към двореца. Къщата на Ачати се намираше на ъгъла. След като се убеди, че улицата е пуста, той поведе останалите към ъгъла. Опитваше се да върви тихо и бързо, придържайки се към стената. И въпреки това потракването на магьосническите ботуши отекваше навсякъде.
Денил отбеляза, че обувките на Тайенд издават само леко потупване. Но като компенсация на това, копчетата и закопчалките на украсения му дворцов жакет потракваха и звънтяха при всяко негово движение. Шумът обикновено не се забелязваше, но в зловещата тишина отекваше като… Денил се намръщи, опитвайки се да се сети за подходящо сравнение. „Като дрънчене на прибори за хранене“.
От другата страна на улицата се отвори врата и той замръзна на мястото си. Чу как Мерия спира и с крайчеца на окото си забеляза, как Тайенд се хвърля настрани, за да се скрие, но беше твърде късно. Появи се някакъв мъж, вдигна глава и се спря, щом ги забеляза.
Ашаки. Сърцето на Денил заблъска в гърдите му. Мъжът ги погледна, изправи се и забърза към тях.
— Да бягаме ли? — попита тихо Мерия.
Денил поклати глава. Бягството щеше да ги направи да изглеждат виновни. Страхът щеше да покаже, че имат причина. Той си припомни занятията по воински умения отпреди много години. „Няма как да разберете колко е силен другият магьосник, нито той може да прецени вас. Увереността му ще ви даде повод да смятате, че той е по-силен, дори ако всички доказателства сочат обратното“. Следвайки примера на мъжа, той също се изправи и тръгна напред да го посрещне.
Денил прецени, че мъжът е на около шейсет години. В косата му се забелязваха сиви кичури, а типичната сачаканска ъгловатост бе смекчена от дебелина.
— Вие сте Посланиците от Дома на Гилдията? — попита бързо мъжът. Той беше напрегнат, отбеляза Денил. „Мога да се възползвам от това“.
— Точно така — отвърна бавно и с официален тон той. — Аз съм Посланикът на Гилдията Денил. — Той посочи към Тайенд. — Това е Елийнският посланик Тайенд. А това… — Денил се обърна към Мерия.
Мъжът го прекъсна.
— Защо не сте в Дома на Гилдията? Знаете ли какво ще се случи всеки момент? Можете да се озовете в центъра на магьосническа битка!
— Осведомен съм за положението — увери го Денил. — Уверявам ви, че нямаме намерение да…
— Тогава защо сте тук?
— Предложиха ни по-безопасна алтернатива от Дома на Гилдията. — Поне това беше истина. Ачати му беше казал, че ги очаква кораб.
Мъжът се намръщи.
— Тук ли? Близо до двореца. Как може да е по-безопасно?
Денил сви рамене.
— Изменниците едва ли ще стигнат чак дотук.
Мъжът вирна брадичка.
— Да. Разбира се. Добре, тогава. Дворецът не е далеч, а аз съм се запътил натам. Ще ви придружа дотам.
„Ох, ох“. Последното място, където Денил би пожелал да бъде сред ашаки, ако почнеха да губят сражението и да се нуждаят от енергия. Той наведе извинително глава.
— Боя се, че не отиваме в двореца. Нашите владетели предпочитат да избегнат впечатлението, че Гилдията се намесва в това. — И предполагайки, че мъжът няма да ги остави да си тръгнат, без да разбере накъде са се запътили, особено след като бе спомената възможността за намеса, той добави: — Отиваме в дома на ашаки Ачати.