Разкритието на древния ръкопис

Роуина щеше да свали защитите, за да можем всички, които бяхме в стаята днес, да влезем в подземната гробница, създадена преди еони с цел да задържа Шинсар Дъб.

Дагиъс щеше да завърши обвързващото заклинание, което да запечата страниците затворени и (според тяхното знание) да завърти ключовете в ключалките, което щеше да я накара да замълчи завинаги във вакуум от вечно съзнание, сама завинаги. „Адска съдба, със сигурност“ – беше казал той мрачно.

И това явно беше нещо, което знаеше.

„Няма причина тя да бъде там“ – беше продължила да протестира Роуина, хвърляйки ми пронизителен поглед, дори когато завързваха очите ù и тези на шийте зрящите. Риодан не беше искал да видят клуба му или да разберат как се влиза в него.

„Няма причина и ти да бъдеш там, стара жено – беше казал Баронс. – След като свалиш защитите, не ни трябваш.“

„Ти също не си необходим.“

„Мислиш ли, че само Дагиъс трябва да влезе вътре с Дръстан и Книгата? – бях казала саркастично.

Беше кипяла по целия път навън.

Когато пристъпих в мрачния следобед, потреперих. Всички следи от пролетта бяха изчезнали. Денят беше мрачен отново и валеше силно. Утре вечер щяхме да се срещнем на О’Конъл и Бийкън.

И с малко късмет до следващия ден светът щеше да е много по-безопасно място.

Междувременно имах отчаяна нужда да си почина от всички мъже в живота си. Нуждаех се от момичешка вечер и от утехата на нормалността.

Обърнах се към В’лане и докоснах ръката му.

– Можеш ли да намериш Дани и да я помолиш да дойде в книжарницата довечера в осем?

– Твоето желание е заповед за мен, МакКайла – усмихна се той. – Ще прекараме ли утрешния ден на плажа заедно?

Баронс се раздвижи зад мен.

– Тя е заета утре.

– Заета ли си утре, МакКайла?

– Ще работи по древни текстове с мен.

В’лане му хвърли състрадателен поглед.

– Ах! Древни текстове. Забележителен ден в книжарницата.

– Превеждаме Кама Сутра – каза Баронс – с интерактивни помагала.

Едва не се задавих.

– Никога не си наоколо през деня.

– И защо? – В’лане беше картина на невинността.

– Ще бъда утре – каза Баронс.

– Цял ден? – попитах.

– През целия ден.

– Тя ще бъде гола на плажа с мен.

– Тя никога не е била гола в леглото с теб. Когато свършва, тя реве.

– Познавам звуците, които издава, когато свършва. Давал съм ù множество оргазми само като съм я целувал.

– Аз съм ù давал множество оргазми като съм я чукал. С месеци, фейо.

– Все още ли я чукаш? – измърка В’лане. – Защото в момента не мирише на теб. Ако е така, не я маркираш достатъчно. Тя започва да мирише като мен. Като Фае.

– Невероятно! – чух Крисчън да мърмори зад мен.

– Тя и двамата ли насърчава? – чух Дръстан да пита.

– И те го позволяват? – Дагиъс изглеждаше смаян.

Погледнах от В’лане към Баронс.