Разкритието на древния ръкопис
- Автор: Монинг Карен Мари
- Серия: Fever #5
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт
- ISBN: 9789542713739
- Переводчик: Ирина Ценкова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Разкритието на древния ръкопис». Краткое содержание книги:
От изумителната разточителност и блясъка на пентхауза на Лорд Господаря до мрачната пустош на земите на Фае, от чувственото легло на любовника си до ужасяващата постеля на Краля, пътят на Мак ще я изправи пред истината за това коя е и ще я накара да направи избор, който може да спаси света, или да го унищожи. В епичната битка между хора и Фае, ловецът се превръща в плячка. А финалът ще ви остави без думи.
– Това няма нищо общо с мен.
– Грешиш – Баронс бръкна в джоба си и извади мобилен телефон. – Знаеш как да ме намериш, ако ме искаш – и си тръгна.
– Още удобни съкращения?
Нямаше го.
– И знаеш как да намериш мен също, принцесо – В’лане ме обърна към себе си и покри устата ми със своята.
– Мак, какво мислиш, че правиш, по дяволите? – настоя Крисчън.
Олюлях се леко, когато В’лане ме пусна. Името му отново беше намотано на езика ми.
– Знаете ли какво? – казах ядосано. – Предлагам да не се бъркате в моите работи. Не отговарям пред никой от вас!
Определено имаше твърде много тестостерон в живота ми.
Това, от което се нуждаех, беше една момичешка вечер.
ТРЕТА ЧАСТ
Между желанието
и спазмите,
между могъществото
и съществуването,
между същността
и упадъка,
пада Сянката.
– Т. С. Елиът
Que sera, sera!
Каквото ще бъде, ще бъде.
Бъдещето не е наше, за да го видим.
– Дорис Дей
(Ливингстън и Евънс)
АЗ НЕ СЪМ ЗЛО.
Тогава защо унищожаваш.
ПОЯСНИ!
Правиш отвратителни неща.
ТЪЛКУВАЙ!
Ти убиваш.
ТЕЗИ, КОИТО СА УБИТИ, СТАВАТ ДРУГО НЕЩО.
Да, мъртви. Унищожени.
ФОРМУЛИРАЙ УНИЩОЖАВАМ!
Да разрушаваш, да повреждаш, да съсипваш, да убиваш.
ФОРМУЛИРАЙ СЪЗДАВАМ!
Да издигнеш, да направиш нещо от нищо, да вземеш суров материал и да изобретиш нещо ново.
НЯМА ТАКОВА НЕЩО КАТО НИЩО. ВСИЧКО Е НЕЩО. ОТКЪДЕ ИДВА ТВОЯТ „СУРОВ МАТЕРИАЛ“? НЕ Е ЛИ БИЛ НЕЩО, ПРЕДИ ДА ГО НАКАРАШ ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО?
Глината е просто буца глина, преди майсторът да я оформи като красива ваза.
БУЦА. КРАСИВА. МНЕНИЕ. ЛИЧНО. ГЛИНАТА Е БИЛА НЕЩО. МОЖЕ БИ ТИ СИ БИЛА ТОЛКОВА НЕВПЕЧАТЛЕНА ОТ НЕЯ, КОЛКОТО СЪМ АЗ ОТ ХОРАТА, НО НЕ МОЖЕШ ДА ОТРЕЧЕШ, ЧЕ Е БИЛА СЕБЕ СИ. ТИ СИ Я СМАЗАЛА, РАЗТЕГНАЛА, ИЗДЪРПАЛА, СТОПИЛА, БОЯДИСАЛА И ПРИНУДИЛА ДА СТАНЕ НЕЩО ДРУГО. ТИ СИ НАЛОЖИЛА ВОЛЯТА СИ ВЪРХУ НЕЯ. И НАРИЧАШ ТОВА СЪТВОРЯВАНЕ?
АЗ ВЗЕМАМ ЕДНО СЪЩЕСТВО И КАРАМ МОЛЕКУЛИТЕ МУ ДА ПОЧИВАТ. КАК ТОВА ДА НЕ Е СЪТВОРЯВАНЕ? БИЛО Е ЕДНО НЕЩО, А СЕГА Е ДРУГО. НЯКОГА Е ЯЛО, СЕГА ГО ЯДАТ. НЕ СЪЗДАВАМ ЛИ ПРЕПИТАНИЕ ЗА НЕЩО ДРУГО С НОВОТО МУ СЪСТОЯНИЕ? И МОЖЕ ЛИ ДА ИМА АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ, КОЙТО ДА НЕ УНИЩОЖАВА? СЕЛА ПАДАТ. ИЗДИГАТ СЕ ГРАДОВЕ. ХОРА УМИРАТ. ЖИВОТ НИКНЕ ОТ ПОЧВАТА, КЪДЕТО ТЕ ЛЕЖАТ. НЕ Е ЛИ АКТЪТ НА УНИЩОЖЕНИЕ, СТИГА ДА МИНЕ ДОСТАТЪЧНО ВРЕМЕ, АКТ НА СЪТВОРЕНИЕ?
– Разговори с Шинсар Дъб
Тридесет и шест
− Честит Рожден ден! – извиках, докато отварях предната врата на КДБ. Когато Дани влезе вътре, закачих заострена шапка за купони на главата ù, пуснах ластика така, че да изшляпа под брадичката ù и ù подадох свирка.
– Сигурно се шегуваш, Мак. Той беше преди месеци – тя изглеждаше смутена, но видях искрата в очите ù. – В’лане каза, че ме викаш. Това е супер, пич! Фае принц идва да търси Мега! К’во става? Не съм те виждала отдавна.
Заведох я до Центъра на купона в задната част на книжарницата, където гореше огън, свиреше музика и бях натрупала пакети на масата.
Очите ù се разшириха.
– Всичко това за мен ли е? Никога не съм имала купон.
– Имаме чипс, пица, торта, бисквити, бонбони и сладките са с тройна шоколадова лакта, с шоколадов крем или с шоколадови парченца. Ще хрупаме чипс, ще отваряме подаръци, ще се тъпчем и ще гледаме филми.
– Както сте правили ти и Алина?
– Точно така – обвих с ръка раменете ù. – Но едно по едно! Седни долу и стой тук!
Забързах обратно към предната част на магазина, извадих тортата от хладилника, забодох четиринайсет свещи и ги запалих.
Гордеех се с тортата си. Бях се постарала да направя глазурата ù с извивки и шарки, после я бях украсила с горчивосладки шоколадови пръчици.
– Ще трябва да си пожелаеш нещо и да духнеш свещите.
Поставих тортата на масичката за кафе пред нея.
Дани я зяпаше с колебливо изражение и за миг можех само да си мисля: „Моля те, не я забивай в тавана!“. Беше ми отнело цял следобед и три опита да изпека такава, която да става.
Тя ме погледна, стисна очи и намръщи лице със свирепа решителност.
– Не се наранявай, скъпа! Това е просто желание – подразних я.
Но тя си намисли желанието по начина, по който правеше всичко останало – на сто и петдесет процента. Стоя толкова дълго, че започнах да се чудя дали няма нещо като адвокат в нея, който добавяше клаузи и допълнения.