Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Бредбъри публикува фентъзи през цялата си кариера и макар сп. „Християнски Научен Монитор“ да нарече „Нещо зло се задава“ — „кошмарна алегория“, Бредбъри обикновено се задоволява с алегории само в своята научна фантастика. Във фантазиите си той обръща много повече внимание на темата, характерите и символите… и онази изумителна възбуда, която обзема писателя на фентъзи, когато натисне газта до края, стисне здраво волана и подкара камионетката си директно в тъмната нощ на нереалното.
Ето как го описва Бредбъри:
„Черното виенско колело“ се превърна във филмов сценарий през 1958 г., когато гледах „Покана за танц“ на Джийн Кели. Толкова ми се прииска да работя с него, че веднага се прибрах вкъщи, набързо довърших една груба чернова на „Мрачен карнавал“ (заглавието, което бях избрал тогава) и тичешком му го занесох вкъщи. Кели откачи, каза, че лично ще режисира филма, отиде в Европа да търси пари, така и не намери, върна се обезкуражен, върна ми коментар на сценария — някъде около осем страници — и ми пожела късмет. Аз си казах майната му и в следващите две години, къде по-активно, къде не толкова, се заех да напиша „Нещо зло се задава“. По пътя успях да кажа кажи-речи всичко, което някога съм искал да кажа за моята млада личност, за моето отношение към онова ужасяващо нещо, Живота, и онази другата страхотия, Смъртта, и за вълнението, което вдъхват двете.
Но най-важно от всичко, с тази книга аз извърших акт на чиста обич, без дори да го осъзнавам. Написах възхвала на баща си. Открих какво съм направил една нощ през 1965 г., няколко години след публикуването на романа. Не можех да спя, обикалях библиотеката си, открих книгата, наслуки препрочетох някои откъси и се разплаках. Баща ми завинаги беше вложен в книгата, като бащата от историята! Щеше ми се да е доживял да се прочете като мой герой и да изпита гордост от смелостта си, каквато изпитваше неговият любящ син.
Дори докато пиша сега, отново съм трогнат от изблика на радост и мъка, който ме обзе, когато открих баща си там, завинаги (поне за мен) запечатан в текста и просто прекрасен.
Не знам какво друго да кажа. Всяка минута от процеса по писането на книгата за мен беше удоволствие. Почивах си по шест месеца между отделните чернови на текста. Не вършех нищо насила. Оставях подсъзнанието си да ми подава, каквото и когато реши.
Тази книга ми е любима сред всичко, което съм писал. Ще я обичам с всички герои в нея — татко и Мистър Електрико, и Уил и Джим — двете половини на моята собствена изтощена и постоянно изкушавана личност — до последния си ден.
Вероятно първото нещо, което забелязваме в „Нещо зло се задава“ са тъкмо тези две половини, на които се разделя Бредбъри. Уил Холоуей, доброто момче (всъщност, те и двамата са добри, но приятелят на Уил, Джим, се отклонява от правия път за известно време), е роден на тридесети октомври, минута преди полунощ. Джим Найтшейд е роден две минути по-късно… една минута след полунощ, сутринта на Вси Светии. Уил е чисто Аполониева личност, разумен, винаги с подготвен план, приемащ (като цяло) статуквото и нормите. Джим Найтшейд, както се разбира и от името му149, е Дионисиевата половина, емоционално, понякога нихилистично създание, готов да руши или да се изплюе в лицето на дявола, само за да види, дали слюнката ще зацвърчи по бузата на Мрачния господар. Когато в началото на фантастичната история на Бредбъри в града пристига продавач на гръмоотводи („едва изпреварил бурята“) и казва на момчетата, че къщата на Джим ще бъде ударена от мълния, Уил се опитва да убеди Джим да издигне гръмоотвода. Реакцията на Джим е: „Защо да разваляме веселбата?“
149
Фамилните имена на момчетата приблизително могат да се преведат като „светъл, свят“ (за Уил) и „тъмен, среднощен“ (за Джим). Освен това, името „Уил“ се изписва като английската дума за „воля“. — Б.пр.