Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
От Аполониевата си гледна точка книгата ни призовава да си припомним и преоценим фактите и митовете от нашето собствено детство, по-точно от детството в малкия американски град. Пишейки в полупоетичен стил, който идеално пасва на темата, Бредбъри преразглежда тези детски въпроси и стига до заключението, че само децата са в състояние да се справят с митовете, страховете и вълненията на детството. В един негов разказ от средата на петдесетте, „Детската площадка“, един човек, който чудодейно се връща в детството си, се оказва захвърлен в свят на налудничав ужас, който в крайна сметка се оказва само една детска площадка със своя пясъчник и хлъзгавата си пързалка.
В „Нещо зло се задава“ Бредбъри свързва този мотив за американското провинциално детство с повечето от идеите на новата американска готика, които ние вече разгледахме донякъде. Уил и Джим като цяло са добре, като цяло са Аполониеви създания, които изживяват детските си години без особени тревоги и са свикнали да възприемат света от своя нисък ръст. Но когато учителката им, госпожица Фоли — първата от Грийнтаунските жертви на карнавала — се връща в детството си, тя попада в свят на безкраен, ненакърнен ужас, доста подобен на усещането, сполетяло героя от „Детската площадка“. Момчетата откриват госпожица Фоли — или това, в което се е превърнала — под едно дърво.
… и клекнало там едно малко момиченце закриваше лицето си с шепи и плачеше, сякаш градът бе изчезнал заедно с всички хора, а то самото се бе изгубило в някаква страшна гора.
А Джим най-сетне се приближи неохотно, спря до ръба на сянката и попита:
— Коя е?
— Не знам — каза Уил, но усети как в очите му напират сълзи, защото една част от него вече се досещаше.
— Не е Джени Холдридж, нали?
— Не.
— Джейн Франклин?
— Не. — Устата му беше безчувствена като от упойка, езикът му едва се превърташе зад изтръпналите устни. — Не…
(…)
— Някой трябва да ми помогне… някой трябва да помогне на нея… — плачеше детето като за мъртвец, — някой трябва да й помогне… никой не иска… никой не помага… ако не на мен, помогнете на нея… страшно… страшно…
Карнавалната атракция, на която се дължи този злополучен трик, би се понравила на Нарцис и на Елинор Ванс: госпожица Фоли се е оказала уловена в огледалния лабиринт, пленена от собственото си отражение. Четиридесет или петдесет години са отнети от живота й и тя е пропаднала обратно в детството си… точно както си е пожелала. Изглежда дори не й е хрумнало, че може да се превърне в безименно момиченце, плачещо под едно дърво.
Джим и Уил едва успяват да избегнат същата участ и дори успяват да спасят госпожица Фоли при първото й влизане в лабиринта. Става ясно, че не самият лабиринт, а въртележката е постигнала това магическо връщане във времето. Огледалата само показват на посетителите онова време от живота им, което те биха искали да преживеят отново, а въртележката довършва започнатото. Въртележката може да добави по една година към възрастта ви за всяка обиколка, която правите напред или да ви подмлади с една година, за всяка обиколка на обратно. Въртележката е великолепната метафора на Бредбъри за различните преходи в живота и фактът, че неговата въртележка е тъмна, в тон с особения карнавал, при положение че за много от нас това е най-яркият детски спомен, предизвиква някои съвсем различни, трудни асоциации. Гледката на невинната въртележка с нейните подскачащи кончета, осветена в такива мрачни тонове, ни напомня, че, ако животът прилича на въртележка, то всяка изминала година изглежда досущ като предходната; може би също ни кара да осъзнаем колко нереална е тази въртележка, колко бързо минава времето ни на нея и как онзи бронзов пръстен, към който постоянно и безрезултатно се протягаме, остава умишлено, дразнещо извън нашия обхват152.
152
„Да се протягаш за бронзовия пръстен“ е фраза навлязла в американския жаргон в резултат от типично американска традиция. На старите американски въртележки е имало устройства, от които, докато се въртят, децата могат да се протегнат и да си дръпнат малък метален пръстен. Ако пръстенът се случи бронзов, те печелят безплатно още едно въртене. В повечето случаи обаче пръстенът е бил железен и трябвало да бъде пуснат обратно в съответното кошче. — Б.пр.