Злокобен танц
- Автор: Кинг Стивен Эдвин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Деница Минчева
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Злокобен танц». Краткое содержание книги:
Символичното значение на момента на раждане на двете момчета е преувеличен, груб и очевиден. Същото се отнася и за продавача на гръмоотводи, който с пристигането си предвещава лоши събития. Но на Бредбъри му се разминава, най-вече заради чистата му дързост. Неговите карти с архетипни образи са огромни, като онези колоди за бридж.
В тази история на Бредбъри, древен карнавал, подходящо наречен Демоничното сенчесто шоу на Кугър и Дарк, пристига в Грийн Таун, като носи страдание и страх, маскирани като удоволствие и изумление. Уил Холоуей и Джим Найтшейд, а по-късно и бащата на Уил, Чарлз — откриват истината за този конкретен карнавал. Постепенно историята се концентрира върху битката за душата на Джим. Би било погрешно да наречем тази история алегория. Правилното й определение е хорър история с поука, подобно на всички ония комикси, които я предхождат. Това, което се случва с Уил и Джим, не е много по-различно от приключенията на Пинокио на Острова на удоволствията, където момчетата, които се поддават на най-първичните си желания (като пушене на пури и игра на билярд) биват превръщани в магарета. Като пише тук за плътските изкушения — не само сексуални желания, но плътското в най-широкия му спектър — Бредбъри позволява на плътските удоволствия да се развихрят като татуираните илюстрации, покриващи тялото на господин Дарк150.
Това, което спасява романа на Бредбъри от съдбата на обикновена „кошмарна алегория“ или простовата приказна история, е великолепно овладяния усет за история и стил. Стилът на Бредбъри, който толкова ме привличаше като младеж, сега ми се струва доста сладникав. Но това не намалява силата на неговото въздействие. Ето един от по-сладникавите откъси:
А Уил? Е, той е последната праскова, увиснала най-високо на лятното дърво. Има такива момчета — просълзяваш се, щом минат край теб. Виждаш, че са добри, усещаш, че са добри, и наистина са добри. О, случва им се да пикаят от моста или да задигнат от магазина някоя евтина острилка, не е там работата. Просто, разбираш ли, като ги видиш на улицата, разбираш какви ще бъдат през целия си живот; ще получават удари, болки, рани, синини и винаги ще се чудят защо, защо става така? Как може да се случва на тях?151
А ето и един, който е съвсем на място:
Риданията на един цял живот бяха събрани в [свирката на този влак] от други нощи в други задрямали години; воят на кучета, които сънуват луната, подухването на речностудени ветрове под вратите през януари, от което ти спира кръвта, плач на хиляда пожарникарски сирени, или още по-лошо — отминалите късчета дъх, протестите на милиарди мъртви или умиращи хора, които не желаят да бъдат мъртви, техните стонове и въздишки, избухнали над земята.
Леле, тая влакова свирка! Казвам ви само!
По-ясно от всяка друга книга, разгледана тук, „Нещо зло се задава“ очертава разликите между Аполониевия и Дионисиевия начин на живот. Карнавалът на Бредбъри, който се промъква в града и издига постройките си в три през нощта (Фицджералдовата тъмна нощ на душата, ако щете), е символ на всичко ненормално, мутирало, чудовищно… Дионисиево. Винаги съм се чудил, дали децата не харесват вампирите толкова много, само защото те будуват цяла нощ и спят през деня (вампирите никога не пропускат късните страшни филми по телевизията, защото са на училище на следващия ден). По същия начин знаем, че част от притегателната сила на карнавала за Джим и Уил (о да, Уил също усеща притеглянето му, макар и не толкова силно; даже бащата на Уил не може да устои на смъртоносната му като на сирена песен), е в това, че няма вечерен час, няма правила и разпоредби, няма досадно, скучно провинциално ежедневие, няма „яж си зеленчуците, помисли за гладуващите хора в Китай“, няма училище. Карнавалът е хаос, той е магически преносима забранена зона, пътуваща в пространството и дори във времето със своя товар от чудаци и великолепни атракции.
Момчетата от своя страна (да, и Джим също) представляват точно обратното. Те са нормални, без мутации, без грам чудовищност. Те живеят живота си по правилата на белия свят, Уил съзнателно, Джим нетърпеливо. И точно затова карнавалът ги иска. Същността на злото, казва Бредбъри, е необходимостта да се поквари онзи деликатен преход от невинност към съзряване, през който всички деца минават. В непреклонния морален свят, сътворен от Бредбъри, чудаците от карнавала имат външност, която отразява присъщите им пороци. Господин Кугър, който е живял хиляди години, плаща за тъмния си извратен живот, като се превръща в Нещо още по-древно, толкова древно, че почти не можем да го проумеем, поддържано живо от постоянния приток на електричество. Човекът-скелет си плаща задето скъпернически пести чувствата си; Дебеланата — за физическата си и емоционална лакомия; Прашната вещица за клюкарското си вмешателство в чуждите работи. Карнавалът е постъпил с всички тях, както онзи погребален агент от краткия разказ на Бредбъри постъпваше с жертвите си след смъртта им.
150
Единственият сексуален намек в романа е свързан с Театъра, който Бредбъри отказа да коментира в писмото си до мен, макар да го бях помолил да ми го разясни. Това си остава най-интригуващия момент в книгата. Джим и Уил откриват Театъра, казва ни Бредбъри, на горния етаж на една къща, докато се катерят, за да си откъснат зелени ябълки. По неговите думи, надникването в Театъра променя всичко, даже вкуса на самите плодове. Аз лично избягвам колежанските литературни анализи, както кон избягва отровна вода, но метафората с райската ябълка е твърде силна, за да бъде отречена. Какво точно се случва в тази стая на втория или третия етаж, в този „Театър“, което променя дори вкуса на ябълките и което запленява тъмния Джим и неговия приятел, чието малко име е свързано с предполагаемата ни способност (предполагаемата ни християнска способност) съзнателно да се придържаме към доброто във всяка една ситуация? Бредбъри намеква, че Театърът е стая в публичен дом. Хората вътре са голи. Те са „разпилели дрехите си по пода, стоят голи, подивели като животни, като трептящи коне…“ Ако е така, това е най-многозначителното предзнаменование в книгата за плътските отклонения от нормата, които толкова силно привличат Джим Найтшейд на прага на съзряването му. — Б.авт.
151
Всички откъси от „Нещо зло се задава“ са взети от превода на Любомир Николов. — Б.пр.