Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
В нейния случай това вероятно не е имало никакво значение. Но можеше да има — завърши той с добродетелен тон.
— Но твоята мадам Шаре не позна, нали?
Дон Смарт се захили и едва сега пред Катрин се мерна описваната от Джордж лисица.
— Е, и? Затова пък материалчето стана супер. Ако успееш да докараш нещо наполовина толкова добро, Катрин, може и да продадеш книгата си на някой друг, освен на роднини и приятели.
Разговорът с Дон Смарт остави в устата на Катрин неприятен вкус, който дори чашата хубаво бордо в един бар на Гарик Стрийт не можа да пропъди.
— Такова егоистично лайно — сподели тя с Пол. — Точно от онези типове, заради които британските таблоиди изпаднаха до канавките, и на всичкото отгоре се гордее с това.
— Нали сега разбираш защо татко не пожела да разговаря с него — отвърна Пол. — Признавам си, че се учудих, когато прие твоето предложение. Но сега съм доволен, че двете с Хелън ме убедихте да го накарам да работите заедно. Работата по книгата като че ли му даде нови сили за живот. Не е бил толкова жизнерадостен от години. Имам чувството, че прехвърлянето на всички тези спомени, за да може да ти ги разкаже, най-сетне му позволи да загърби миналото и да гледа само напред.
— И аз имам такова чувство. Странно, но преди да започна с този проект, бях ужасно нервна. Никога не съм се заемала с нещо толкова амбициозно и не знаех дали ще успея да запазя интереса си и да положа необходимите усилия. Но се оказа, че стремежът историята да бъде разказана както подобава, стана нещо като мисия за мен. А съзнанието колко важно е това за Джордж ми дава допълнителна инерция.
— Умирам от нетърпение да прочета най-сетне тази книга — каза Пол. — Макар че, ако трябва да бъда честен, малко се притеснявам от мисълта, че ще чета за баща си, за това какъв е бил животът му преди аз да дойда на бял свят. Все едно да шпионираш някой, който не подозира, че си близо до него. — Той наведе поглед. Лицето му беше непроницаемо. — Повечето факти ще бъдат съвсем непознати за мен. Татко никога не е бил от онези хора, които досаждат на другите със спомени от службата. Дори мисля, че изобщо не бе споменавал Алисън Картър пред мен до деня, когато онзи журналист се появи у нас.
Той вдигна очи и се усмихна, припомняйки си.
— Но сега, когато отидох при тях през почивните дни, той просто преливаше от желание да говори. Разказа ми куп неща, за които не е споменавал и дума, макар че винаги сме се разбирали добре. По някакъв странен начин твоят проект ни сближи. Като че ли работата с теб му е дала някаква представа и за това, което върша аз всеки ден. Разпитваше ме с подробности за начина, по който работя, как се справям с журналистите, как самите те се отличават един от друг, как практикуват собствената си професия. Като че ли прави сравнение с това, което е вършил заедно с теб.
И на мама й се отрази добре. Всеки път, когато задавах въпроси за времето непосредствено след сватбата им, за нея е било все едно да ходи по яйца. Винаги е внимавала да не каже нещо, с което да разстрои татко. Само аз съм нямал никаква представа за какво всъщност е тази тайнственост. — Пол направи гримаса. — Мислех, че не искат да говорят за това как са живели преди раждането ми, за да не си помисля, че са били щастливи без мен. Наистина, Катрин, това се отрази така добре на семейството ни, че почти ми се иска да бях имал аз тази идея, и да бях работил с него върху книгата.
Катрин се разсмя.
— Той никога не би бил толкова откровен с теб, колкото беше с мен. Баща ти, както вече го познавам, непрекъснато щеше да подценява успехите си, за да не излезе, че се хвали.
— А пък аз щях да го героизирам — каза тъжно Пол. — Дори сега като че ли малко се вманиачавам на тази тема. Не мога да се спра — все за това говоря. Напълно ще изкарам от нерви Хелън, ако не внимавам. Да не забравя, тя ме помоли да ти поискам един от първите екземпляри. Иска да го подари на сестра си. На Джен ще й бъде интересно да чете за това, което е ставало в къщата й.
Катрин изкриви лице.
— Може вече да не е толкова склонна да живее там в луксозно усамотение, след като разбере цялата история. Надали ще бъде подходящо четиво за уютни вечери.