Мястото на екзекуцията
- Автор: Макдермид Вэл
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Джанабетска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мястото на екзекуцията». Краткое содержание книги:
За мен случаят беше дар божи. За първи път национален всекидневник ми възлагаше работа, и аз се надявах, че това ще бъде трамплинът ми към „Флийт Стрийт“. Вече бях писал в „Нюз“ за изчезването на Полин Рийд и Джон Килбрайд и се надявах, че ако притисна ченгетата да свържат трите случая, ще си уредя страхотни заглавия за първа страница.
— Така и би станало — призна тя.
Той я изгледа кисело.
— Разбира се, Джордж отказа да играе по свирката ми. Беше твърдо решен да не прехвърля Алисън на детективите, които се занимаваха с останалите два случая. Не знам дали е било нюх или чист инат, но се оказа прав. Разбира се, тогава никой от нас дори не бе чувал за Иън Брейди и Майра Хиндли тогава, но Джордж като че ли инстинктивно разбра, че това, което се е случило с Алисън, е нещо различно, и че е негова работа да го разкрие.
— Но нали все пак благодарение на Джордж си се добрал до „Флийт Стрийт“? — попита Катрин.
— Несъмнено. От случая Алисън Картър излязоха няколко страхотни статии. Помня и онова мое знаменито хрумване с ясновидката. Това беше моят пропуск ми за голямата сцена. Иронията в случая е, че затова така и нямах възможността да отразя истинските разкрития около „Убийствата в тресавищата“.
Изведнъж Смарт се отплесна и заразказва за славните дни, когато бе работил като репортер за няколко национални всекидневника, а накрая се бе върнал в „Дейли Нюз“ като заместник отговорен редактор на вечерното издание. Бяха го пенсионирали преди три години, но все още му се намираше работа за по три вечери седмично при новинарите.
— Тези репортери, дето ги назначават сега, хабер си нямат от нашата работа. Затова им трябва някой за вечерното издание — някой, който знае за какво става дума. И още нещо ще ти кажа. Случаят Алисън Картър ми се отрази и по друг начин, освен че подпомогна кариерата ми — призна Смарт. — Дойде ми отгоре след предишните изчезвания и ме отказа окончателно от мисълта някога да имам свои деца. За съжаление жена ми не беше на същото мнение. Така че можеш да броиш и брака ми като странична злополука около този случай. Това, което се случи в онова малко дербишърско селце през една декемврийска нощ, имаше последици, които тогава никой не би могъл да предвиди.
Често става така със случаи, при които има действителен елемент на тайнственост. Никой така и не узнава какво се е случило в действителност, а животът на всички замесени минава под микроскоп. Внезапно на бял свят излизат всякакви тайни. Обикновено гледката не е никак приятна.
— Имаш ли някакви съжаления за начина, по който си отразявал случая? — попита Катрин.
Той й се усмихна покровителствено.
— Катрин, мила моя, аз бях един от най-добрите. Така погледнато, продължавам да бъда. Моята работа, така, както аз я виждах, беше двупосочна. Първо, длъжен бях да осигуря на редактора хубави, силни истории, които да се явяват първо при нас, така че съществуващата читателска публика да ни остане вярна и към нея да се присъединяват нови читатели. Второ, бях длъжен да действам като остен на полицията, за да не стават прекалено самодоволни.
Ако това ми струваше някой и друг скандал с ченгетата, е, какво — моята кожа е дебела. Едва не се сбихме с Джордж Бенет около тази история с ясновидката. Идеята ми дойде, когато четях нещо подобно в едно американско списание. Нашите таблоиди бяха много по-въздържани по онова време. Но в Америка имаше вече няколко по-пиперливи издания — при нас още ги нямаше.
Редовно им прилапвах идеите. Случаят с ясновидката беше класически. Бях чел за някакво тайнствено убийство в пустинята на Аризона, което било уж разрешено от ясновидка, и когато започна търсенето на Алисън Картър веднага се сетих за него. Предложих идеята на моя редактор и той изпадна във възторг. Знаех, че британската полиция никога няма да си признае, ако е работила с ясновидци, и единственият ми шанс бе да се поогледам в чужбина.
Обадих се на един приятел, който работеше в „Ройтерс“ и го помолих да порови из техните досиета. Така попаднах на мадам Шаре. Така и не се запознах с нея, а нямаше и смисъл, защото тя не знаеше дума английски. Работехме с преводач. Разбира се, през ум не ми мина да повярвам на нейните истории. Но пък тиражът скочи страхотно.
Знам, че Джордж ме смяташе за безотговорен. Знам, че според него ме интересуваше единствено какво е изгодно за Дон Смарт. Но не беше прав. Така погледнато, аз исках тя да бъде открита не по-малко от него самия, но серийните публикации във вестниците угасват бързо, ако няма кой да налива масло в огъня. За да задържа Алисън Картър и снимката й във вестниците, имах нужда от по-различен поглед върху историята. Ясновидката ми го осигури, което пък осигури на Алисън Картър още няколко дни в заглавията на първа страница.