Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл
- Автор: Bret Peter V.
- Серия: Демонски цикъл #4
- Год: 2019
- Язык: болгарский
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Черепният трон - Кн.4 Демонският цикъл». Краткое содержание книги:
Изработен от черепите на загинали генерали и демонски князе, той притежава древна, могъща магия, която държи на разстояние ядроните. Намеренията на заелия престола Ахман Джардир са да завладее целия познат свят, за да изкове от разделените му народи единна армия, която да сложи край на войната с демоните.
Но Арлен Бейлс, Защитения, му се противопоставя, като го предизвиква на дуел, който красиянецът е длъжен да приеме, ако иска да запази честта си. Арлен предпочита да не рискува и се хвърля от скалата заедно с Джардир, като лишава света от неговия спасител и поставя началото на ожесточена борба за престола, заплашваща да унищожи Свободните градове на Теса.
На север Лийша Пейпър и Роджър Ин се опитват да изковат съюз между херцогствата Анжие и Мливари срещу красиянците, преди да е станало твърде късно.
На юг Иневера, първата съпруга на Джардир, трябва да намери начин да попречи на двамата си синове да се убият един друг и да хвърлят народа си в гражданска война, докато се опитват да си спечелят слава, която ще ги възкачи на трона. Под прицел се оказва херцогството Лактън, богато и незащитено, готово за завладяване.
Междувременно ядроните стават все по-силни и в отсъствието на Арлен и Джардир няма достатъчно силен лидер, който да ги спре. Единствено Рена Бейлс може би знае повече за съдбата на изгубените мъже, но тя също е изчезнала...
Сърцето ѝ запърха. Промъкването в дома на Тамос винаги я възбуждаше. Страхът да не бъде хваната и предвкусването на секса бяха силни като бутилка коузи. Но днес беше по-различно… Щеше да му се отдаде за един последен път, както беше предложила Джизел, но не само за негово удоволствие, а и за свое.
Някога го беше сметнала за способно единствено на насилие разглезено конте, което лесно може да бъде манипулирано. Но Тамос не спираше да я опровергава. Той нямаше силно въображение, справяше се със ситуациите по военному, но беше известен със справедливостта си и хората бяха наясно какво да очакват от него. Никога не се колебаеше да се възползва от произхода си, но когато идваха ядроните, не се колебаеше да застава пред хората си.
Днешното посещение можеше да сложи край на годежа им и Лийша с изненада установи колко силно го желае. Детето щеше да се появи след половин година. Кой знае каква съдба им бе подготвил Създателят.
Лийша за секунди прекоси лабиринта от храсти и влезе в дома на графа през тайната врата. Тариса я чакаше и дискретно я придружи до чакалнята с друга тайна врата, водеща право в спалнята на Тамос.
Графът я чакаше; взе я в прегръдките си и страстно я целуна.
– Добре ли си, любов моя? Казаха, че си припаднала...
Лийша отново го целуна.
– Няма нищо. – Ръката ѝ се плъзна надолу и дръпна колана му. – Можем да си откраднем поне един час, преди Артър да се осмели да почука. Ако си истински мъж, можеш да ме вземеш два пъти.
Лийша знаеше, че графът е способен на това. Тамос се биеше с демони почти всяка нощ и тя беше вградила хора в бронята и копието му. Сега графът беше станал по-висок, отколкото когато го беше срещнала за пръв път, и страстта му се беше удвоила. След първата им нощ заедно не се беше появявал и намек от безпокойството, което го беше лишило от твърдостта му тогава. Тя вече усещаше издуването на бричовете му.
Но Тамос изненадващо отдръпна мъжеството си назад, държейки я за лактите.
– Нищо ли? Припаднала си пред половината билкарки в Хралупата и наричаш това нищо?
Той чакаше отговора ѝ и тишината надвисна тежко между тях. Стисна я за раменете, опря нежно пръст в брадичката ѝ и я принуди да срещне погледа му.
– Ако имаш нещо да ми казваш, Лийша Пейпър, сега е моментът.
Той знае. Лийша се зачуди дали Тариса му е казала, но всъщност нямаше никакво значение.
– Бременна съм.
– Знаех си! – прогърмя Тамос и я сграбчи.
За миг тя си помисли, че я напада, но мечешката му прегръдка продължи само миг, преди той да я вдигне във въздуха и да я завърти около себе си, надавайки радостен вик.
– Тамос! – извика Лийша и очите му се ококориха.
Той веднага я пусна на пода и загрижено погледна корема ѝ.
– Разбира се. Детето. Дано не съм...
– Всичко е наред – рече тя и облекчението я връхлетя като вълна. – Просто се изненадах, че така се зарадва.
Тамос се засмя.
– Разбира се, че се радвам! Сега просто трябва да станеш моя графиня. Хората ще настояват, а и аз не бих допуснал нещо друго.
– Сигурен ли си? – попита Лийша.
Тамос кимна енергично.
– Не мога да се справя сам без теб, Лийша, нито ти без мен. Защитения може и да го няма, но ние двамата заедно можем да отблъснем ядроните и да превърнем Хралупата в един от най-великите градове.
Лийша не можеше да отрече, че думите му я накараха да потръпне. Сърцето ѝ се качи в гърлото, когато Тамос падна на едно коляно и взе ръката ѝ в своята.
– Лийша Пейпър, обещавам се...
„Създателю, той наистина го прави! Няма представа, че не е негово.“
Тя замръзна на място. Това бе всичко, за което бе копняла. В най-лошия случай разполагаше с шест месеца, за да изготви план. В Хралупата беше пълно със сирачета. Може би щеше да намери бебе, което да прилича достатъчно на Тамос, за да може да направи подмяна и да изпрати детето на Ахман на безопасно място.
А може би се притесняваше напразно. Помнеше думите на Стефни след съвета. „Странно нещо са това децата. Хората ги виждат такива, каквито им се иска.“
Тамос беше по-мургав от Лийша, а често – и загорял от слънцето. На нея бледата ѝ кожа щеше да изгори, но тенът не можеше да окаже влияние. А може би детето щеше достатъчно да прилича на него, за да избегне внимателно вглеждане, особено ако Лийша му роди набързо още няколко други, истински наследници на Тамос.
„Ще бъда добра съпруга – закле се тя наум. – Добра графиня. Няма да съжаляваш, че си ме взел за жена, дори някой ден да научиш истината.“